Алдрованда; Мехурчестата алдрованда.
Aldrovanda vesiculosa L. - чете се "алдрованда везикулоза". Родовото име на растението - Алдрованда, е дадено в чест на италианския учен Улисе Алдрованди (Ulisse Aldrovandi), а "vesiculosa" означава "мехурчест", "мехурест", което пък е поради мехурестите листа на Алдровандата.
Алдровандата е ЗАЩИТЕНА от Закона за биологичното разнообразие - включена в приложение № 3 на закона.
В Червена книга на Народна Република България - том 1, видът е категоризиран като "изчезнал"[1].
В Червения списък на българските висши растения видът е категоризиран като "критично застрашен" (Critically Endangered) - последната категория преди "изчезнал"[2].
В Червена книга на Република България, видът е също с категория "критично застрашен"[3].
В световния червен списък на застрашените видове на Световния съюз за защита на природата (IUCN) за 2014 г. e с категория "Endangered" (Застрашен)[4].
В България причина за изчезването му в Драгоманското блато е пресушаването му от човека. Видът е много чувствителен на всякакви промени в средата му, включително воден режим, химически състав на водата и пр.[5].
При нашето посещение в Драгоманското блато наблюдавахме само две растения[6].
Алдровандата е плаващо, многогодишно водно растение без корен. Стъблото е дълго 2-30 cm дълго, тънко, просто или симподиално разклонено, голо. Докато в единия си край стъблото постоянно нараства, то другия му край отмира и така дължината на стъблото остава относително постоянна. Листата са приседнали, събрани по 5-6 в прешлени, дребни, с тясна клиновидна основа и 5-6 дяла, 4-5 от тях са дълги, четинковидни, средният закръглен, висящ на средната си жилка и съставени от две половинки, които при дразнене се затварят бързо и така улавят малки водни организми, които растението смила и използва за храна. Паренхимната тъкан на листата и стъблата е с големи въздушни пространства, които позволяват на растението да плава на повърхността. Венчелистчетата 5, 4-5 mm дълги, 2,5 mm широки, целокрайни, обратно яйцевидни, зеленикавобели. Тичинките 5, с шиловидни тичинкови дръжки и сърцевидни прашници. Яйчникът горен, едногнезден. Стълбчетата 5. Кутийките кръгли, на върха 5-делни. Семената 10, дълги до 1,5 mm и широки до 1 mm, черни, гладки, на върха заострени. Цъфти юли-август[7][8][9].
Алдровандата цъфти рядко в умерените ширини. Цветовете се отварят над водната повърхност, като остават отворени само за няколко часа. Най-често се размножава вегетативно, което става като главното стъбло през 3-4 cm образува странични стъбла, които, докато отпред нарастват, задния им край отмира - така те се отделят от майчиното растение и се развиват като самостоятелно растение.
При благоприятни условия Алдровандата може да нараства много бързо. Така в Япония е наблюдавано, че расте със скорост 4-9 mm на ден, т. е. при тази скорост на растеж, всеки ден се появява нов прешлен от листа.
Листата-капани, с които Алдровандата улавя своите жертви, се затварят за 10-20 милисекунди, което е едно от най-бързите движения извършвани от растения. Това движение обаче е възможно само при температура над 20° C. Четинките, които обграждат капаните, ги предпазват от фалшивото им задействане от различни частици плаващи във водата.
Алдровандата преживява зимата, като образува презимуващи пъпки (turion). В началото на зимата растението започва да образува малки листа, които нямат способност да улавят животни и са разположени върху силно скъсени стъбла - така се образува плътна пъпка, която потъва на дъното на водоема, където температурата е по-висока и така се осигурява преживяването на Алдровандата през зимата. През пролетта, когато температурата на водата се повиши до 12-15° С, зимуващите пъпки намаляват плътността си, изплават и започват да нарастват[10].
Расте в чисти, плитки, топли, стоящи, добре осветени води, бедни на органични вещества, леко кисели (с pH около 6)[11].
Алдровандата е установена на две места в България - езерото Сребърна и Драгоманското блато. Снимките в сайта са от Драгоманското блато, където видът е бил изчезнал при пресушаването му от човека 1960 г., но благодарение на усилията на хората от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, видът отново е възстановен там. За възстановяването на вида са използвани растения от Румъния[12].
Европа, Азия, Африка и Австралия[13].
[1] Бондев, И. 1984. В: Червена книга на НР България, том 1. растения, Издателство на БАН.
[2] Ana Petrova & Vladimir Vladimirov. 2009. Red List of Bulgarian vascular plants – Phytol. Balcan., 15(1): 63-94.
[3] Теньо Мешинев. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и къби. БАН & МОСВ.
[4] The IUCN Red List of Threatened Species: Aldrovanda vesiculosa.
[5] The IUCN Red List of Threatened Species: Aldrovanda vesiculosa.
[6] K. Методиев, наблюдение от 2009.
[7] Маркова, М. 1970. В: Флора на Народна Република България. том ІV.
[8] The IUCN Red List of Threatened Species: Aldrovanda vesiculosa.
[9] Статията за Aldrovanda vesiculosa В: Wikipedia - английска версия.
[10] Статията за Aldrovanda vesiculosa В: Wikipedia - английска версия.
[11] Статията за Aldrovanda vesiculosa В: Wikipedia - английска версия.
[12] The IUCN Red List of Threatened Species: Aldrovanda vesiculosa.
[13] Маркова, М. 1970. В: Флора на Народна Република България. том ІV.