Жълтеникава самогризка.
Scabiosa ochroleuca L. - чете се "скабио́за охроле́вка"1. Видовото име ochroleuca означава "с цвят на светла охра", "бледожълт"2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Жълтеникавата самогризка е многогодишно тревисто растение. Стъблата 30-80 см високи, прави, от средата разклонени, рядко облистени, влакнести до почти голи. Листата на стерилните розетки цели, с дръжки, обратнояйцевидно-ланцетни, назъбени, лировидни или перестонаделени; долните стъблови листа цели или лировидни, горните лировидни до перестонаделени, с линейно-ланцетни дялове, всички листа с къси, разредени до гъсти власинки. Съцветията лъчисти главести, 2-3 см в диаметър при плодоношение продълговати; съцветните дръжки дълги,под съцветието с къси,прилегнали прости власинки, в останалата част разреденовлакнести до почти голи; обвивните листчета линейни, заострени, по повърхността с къси, прилегнали, по ръба с разперени прости власинки, по-къси от цветовете, много рядко равни на тях. Външната чашка с 3-4 мм дълга тръбичка, без ямички, с 8 влакнести ребра, между които има дълбоки бразди; короната 1-1,5 мм дълга, 3 пъти по-къса от тръбичката, ципеста, с 20-24 жилки; вътрешната чашка с осили 2-3 пъти по-дълги от короната. Венчето на периферните цветове в съцветието ясно по-дълго от централните, бледожълто до бяло. Цъфти юни-септември3, 4.
Тревисти каменисти и песъчливи места5.
В цялата страна от 1000 до 2900 метра надморска дължина6.
Западна, Централна, Южна и Югоизточна Европа, Кавказ, Северна (Сибир), Централна и Югозападна Азия (Мала Азия)7.
Багрилно, декоративно, медоносно и лечебно растение8.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Петрова, А. 2012. Във: Флора на Република България, том XI, София.
4 К. Методиев - собств. наблюдение.
5 Петрова, А. 2012. Пос. източник.
6 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание. Българска фондация "Биоразнообразие". София.
7 Петрова, А. 2012. Пос. източник.
8 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.