Светла самогризка

Scabiosa lucida

Снимки на Светла самогризка (Scabiosa lucida)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Светла самогризка, Лъскава самогризка.

Латинско име

Scabiosa lucida Villars. - чете се "скабио́за лу́цида"¹.

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие².

Описание и разпознаване

Многогодишно тревисто растение. Стъблата 8-60 см високи, прави, неразклонени, рядко разклонени, обикновено облистени в долната си третина. Долните листа розетковидно разположени, с дълги дръжки, прости, цели, елиптични или продълговато-лопатовидни, голи или само по ръба и жилките влакнести; средните приседнали, лировидни, с ланцетни, по ръба назъбени странични дялове и елиптичен връхен дял; горните приседнали, често перестонаделени, с линейни или ланцетни, заострени дялове. Съцветията лъчисти, главести, 3 — 5 см в диаметър; съцветните дръжки дълги, под съцветието с къси, прилегнали прости власинки; обвивните листчета тясноланцетни, по-широки в основата, по-къси от цветовете, с къси прости власинки. Външната чашка с 2 — 3 мм дълга тръбичка, влакнести, без ямички, с 8 ребра и бразди; короната по-къса от тръбичката, с 20 — 24 жилки; вътрешната чашка с 4 — 5 пъти по-дълги от короната осили. Венчето на периферните цветове малко по-дълго от централните, червено-лилаво. Цъфти юни-септември³.