Балканска самогризка.
Scabiosa balcanica Velen. ex Nyman - чете се "скабиоза балканика".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Балканската самогризка е многогодишно тревисто растение. Стъблото е изправено, просто или в горната си част разделено, в долната си част голо, в горната прлегналовлакнесто, 20-40 cm висока. Листата са голи, приосновните продълговатолопатовидни, цели, с дълги дръжки, целокрайни или назъбени; долните стъблени лировидни, с клиновидни дялове; горните пересто нарязани, с удължено-линейни дялове. Цветните кошнички са едри, до 3 cm в диаметър, с линейно-ланцетни, влакнести листчета на обвивката. Четинките на вътрешната чашка черни, 4 пъти по-дълги от якичката на външната. Цъфти май - септември[1].
По поляните във високопланинския пояс[2].
В планините Витоша, Рила и Западна Стара планина; между 2000 и 2900 метра надморска височина[3].
Балкански полуостров[4].
Растенията подредени по окраската на цвета
Високопланинските растения в България
[1] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. "Наука и изкуство". София.
[2] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Пос. източник.
[3] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
[4] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Пос. източник.