Брей, Обикновен брей.
Tamus communis L. - чете се "тамус комунис". Среща се и под името Dioscorea communis (L.) Caddick & Wilkin.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Брейът е многогодишно увивно двудомно тревисто растение с месесто реповидно коренище, достигащо дължина 20-30 cm и диаметър 5-10 cm, с дебел кафяв корков пласт. Стъблата са тънки, тревисти, увивни, 1,5-3 m дълги. Листата са последователно разположени с дълги дръжки, яйцевидни, до бъбрековидни, целокрайни с дълбоко сърцевидна основа, на върха заострени, лъскави, с дъговидно жилкуване. Цветовете са събрани в гроздовидни съцветие. Околоцветникът е 6-делен. Мъжките цветове са звънчевидни, бяложълтеникави, с разперени дялове и 6 тичинки прикрепени в дъното на околоцветника. Женските цветове са с долен 3-гнезден яйчник и късо стълбче и 3-двуделни близалца. Плодът е яркочервена, кълбовидна ягода, с 2-5 сферични, червеникаво-кафяви, 3-4 mm в диаметър семена. Цъфти през месеците май - юли[1].
В светли гори и храсталаци[2].
В цялата страна, от 0 до 1200 метра надморска височина[3].
☠Отровно растение!☠[4]
В народната медицина се използва като лечебно растение.
Поради отровността на растението, като билка да се използва изключително внимателно и под лекарско наблюдение!
За лечебни цели се използва изсушеното коренище (Rhizoma Tami), което се събира след узряване на семената (септември-октомври) или рано на пролет (март-април). Използва се външно за ревматизъм, ишиас и други възпалителни заболявания, мускулни болки, при рани, хемороиди и др. Действа благоприятно за бързото разнасяне на подкожни кръвоизливи. Прилага се под формата на извлек в зехтин (200 g настъргани корени в 1 литър зехтин). Извлекът е готов за външна употреба след 20 дни[5].
Тази рецепта е взета от посочения по-долу източник и с оглед отровността на растението, прилагането ѝ без лекарско предписание може да бъде опасно и е на собствена отговорност на прилагащия я.
Отровно е цялото растение! Отравят се предимно деца с плодовете, които имат привлекателен вид[6]
Подземните части на растението съдържат недобре проучени силно дразнещи и разяждащи вещества, гликозиди, сапонини, а в плодовете се съдържат калциев оксалат (иглици) и каротеноиди[7].
При допир с кожата - различни степени на изгаряне. При поглъщане - гадене, повръщане, парещи болки в хранопровода и стомаха, шум в ушите, световъртеж, главоболие, нарушение на координацията, диария, жълтеница[8]
Стомашна промивка с 0,02-0,05% воден разтвор на калиев хиперманганат (внимание, ако има ерозии по лигавицата на устата и хранопровода!), спазмолитици, аналгетици, прясно мляко с яйчен белтък, слузести отвари, инфузии с глюкоза и витамими, хепатопротективни средства; при поражение на кожата и лигавиците - консултация с дерматолог и лечебни като за изгаряне[9]
[1] Източници на информацията за описанието:
[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[4] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Отровни растения и отравяния с тях. Pensoft.
[5] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
[6] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Отровни растения и отравяния с тях. Pensoft.
[7] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Отровни растения и отравяния с тях. Pensoft.
[8] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Отровни растения и отравяния с тях. Pensoft.
[9] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Отровни растения и отравяния с тях. Pensoft.