БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Влагалищна пушица

Eriophorum vaginatum

Снимки на Влагалищна пушица (Eriophorum vaginatum)

Eriophorum vaginatum Eriophorum vaginatum Eriophorum vaginatum Eriophorum vaginatum Eriophorum vaginatum Eriophorum vaginatum

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Влагалищна пушица.


Латинско име

Eriophorum vaginatum L. - чете се "ерио́форум вагина́тум"1. Видовото име vaginatum означава "влагалищен"2, откъдето е изведено българското видово име. Името се дължи на характерните за вида издути листни влагалища на най-горните листа на растението.


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.


Описание и разпознаване

Влагалищна пушица е многогодишно тревисто растение, образуващо плътни туфи. Стъблото изправено, 30—60 см високо, цилиндрично или тъпо триръбесто. Приосновните листни влагалища влакнести, кафяви. Стъбловите листа 2—3, линейни, най-горният или най-горните два редуцирани, без петура, с издуто влагалище, завършващо с червеникаво връхче. Съцветието единично, продълговато или топчесто, 1—3 см дълго, разположено на върха на стъблото. Покривните люспи яйцевидно ланцетни, дълго изострени, сиви, с по-светъл ръб. Околоцветните власинки са бели, след прецъфтяване се удължават и образуват характерните за вида (и рода) пухчета. Плодът яйцевиден, триръбест, сплескан, 2—3 мм дълъг, тъмнокафяв. Цъфти май-август3.


Местообитание

Из високопланинските мочурливи ливади и торфища4.


Разпространение в България

В планините Средна Стара планина, Витоша, Рила, Пирин, Западните и Средните Родопи, Осогово, където расте между 2000 и 2700 m надморска височина5.


Общо разпространение

Европа, Кавказ, Сибир, Източна Азия6, Северна Америка7.


Украсни качества

Влагалищната пушица, за разлика от повечето други растения, става по-красива след прецъфтяването на цветовете, когато околоцветните бели власинки се удължават и образуват красивите снежнобели, сакаш памучни пухчета, които украсяват високопланинските блата и мочури8. Всъщност белите околоцветни власинки улесняват разпространението на плодовете чрез вятъра9.



Вижте също

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета


Източници на информация

1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.

3 Пенев, Ив. 1964. Флора на Народна Република България, том II. София.

4 Пенев, Ив. 1964. Пос. източник.

5 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.

6 Пенев, Ив. 1964. Пос. източник.

7 Innes, Robin J. 2014. Eriophorum vaginatum. In: Fire Effects Information System, [Online]. U.S. Department of Agriculture, Forest Service, Rocky Mountain Research Station, Missoula Fire Sciences Laboratory (Producer). Available: https://www.fs.fed.us/database/feis/plants/graminoid/erivag/all.html [2021, November 9].

8 К. Методиев.

9 Innes, Robin J. 2014. Пос. източник.


Eriophorum vaginatum in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2021 BGflora.net