Влагалищна пушица

Eriophorum vaginatum

Снимки на Влагалищна пушица (Eriophorum vaginatum)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Влагалищна пушица.

Латинско име

Eriophorum vaginatum L. - чете се "ерио́форум вагина́тум"¹. Видовото име vaginatum означава "влагалищен"², откъдето е изведено българското видово име. Името си дължи на характерните за вида издути листни влагалища на най-горните листа на растението.

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Влагалищната пушица е многогодишно тревисто растение, образуващо плътни туфи. Стъблото изправено, 30—60 см високо, цилиндрично или тъпо триръбесто. Приосновните листни влагалища влакнести, кафяви. Стъбловите листа 2—3, линейни, най-горният или най-горните два редуцирани, без петура, с издуто влагалище, завършващо с червеникаво връхче. Съцветието единично, продълговато или топчесто, 1—3 см дълго, разположено на върха на стъблото. Покривните люспи яйцевидно ланцетни, дълго изострени, сиви, с по-светъл ръб. Околоцветните власинки са бели, след прецъфтяване се удължават и образуват характерните за вида (и рода) пухчета. Плодът яйцевиден, триръбест, сплескан, 2—3 мм дълъг, тъмнокафяв. Цъфти май-август³.

Местообитание

Из високопланинските мочурливи ливади и торфища⁴.

Разпространение в България

В планините Средна Стара планина, Витоша, Рила, Пирин, Западните и Средните Родопи, Осогово, където расте между 2000 и 2700 m надморска височина⁵.

Общо разпространение

Европа, Кавказ, Сибир, Източна Азия⁶, Северна Америка⁷.

Украсни качества

Влагалищната пушица, за разлика от повечето други растения, става по-красива след прецъфтяването на цветовете, когато околоцветните бели власинки се удължават и образуват красивите снежнобели, сякаш памучни пухчета, които украсяват високопланинските блата и мочури⁸. Всъщност белите околоцветни власинки улесняват разпространението на плодовете чрез вятъра⁹.

Вижте също

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Източници на информация

1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.

3 Пенев, Ив. 1964. Флора на Народна Република България, том II. София.

4 Пенев, Ив. 1964. Пос. източник.

5 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.

6 Пенев, Ив. 1964. Пос. източник.

7 Innes, Robin J. 2014. Eriophorum vaginatum. In: Fire Effects Information System, [Online]. U.S. Department of Agriculture, Forest Service, Rocky Mountain Research Station, Missoula Fire Sciences Laboratory (Producer). Available: https://www.fs.fed.us/database/feis/plants/graminoid/erivag/all.html [2021, November 9].

8 К. Методиев.

9 Innes, Robin J. 2014. Пос. източник.

Eriophorum vaginatum in English