Мехуреста острица.
Carex vesicaria L. - чете се "ка́рекс везика́риа"1. Видовото име vesicaria означава "мехурест, подут"2, от което е изведено българското име.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Мехурестата острица е многогодишно тревисто растение, Стъблата високи 30-80 cm. Най-важните отличителни особености на вида са, че плодната торбичка е постепенно стеснена в двузъбесто носче. По-долу поместваме подробното описание:
Тревистозелено растение. От коренището излизат дебели, дълги издънки. Стъблата твърди, изправени, остро триръбести, в горната си част грапави (рядко голи), високи 30-80 (100) см, в основата обхванати от червенокафяви мрежесто влакнести влагалища. Листните петури дълги, линейни, корави, плоски, на гърба с остър ръб, широки 3-5 (7) мм, грапави, изравнени със стъблото. Съцветието се състои от 4-6 (7) класчета. Прицветниците без влагалища. Най-долният прицветник по-дълъг или равен на съцветието. Връхните 2-4 класчета мъжки, линейни, повече или по-малко сближени, 4-7 см дълги, с бледоръждивокафяви, ланцетни, възтъпи покривни люспи. По-долните класчета женски, раздалечени, цилиндрични, 4-7 см дълги, 1,5 см дебели, рехави, горните приседнали, долните на къси, до 1 см дълги, повече или по-малко извити дръжки. Покривните люспи на женските цветове ланцетни или продълговато яйцевидни, остри, по края ципести, калноръждиви, на гърба зеленикави, по-къси и по-тесни от плодните торбички. Близалцата 3. Плодните торбички изправено разперени, полукожести, яйцевидно конични, изпъкнало тристенни, 7-8 мм дълги, с многобройни нежни жилки, към върха стеснени в късо, голо, дълбоко и остро двузъбо носче, с разперени зъбци. Неузрелите торбички зелени, зрелите сламеножълти и лъскави. Цъфти май-юни3.
Расте по заблатени и мочурливи места, край реките и потоците в низините и предпланинските и планинските котловини докъм 1400 м надм. височина4.
Карта показваща разпространението на Мехурестата острица по флористични райони (оцветените в сиво)5:
Почти цяла Европа (без Арктика), Мала Азия, Западен Сибир, Кавказ, Кашмир, Иран, Средна Азия, Северна Африка, Северна Америка6.
Растение със средна фуражна стойност. Пасе се с охота само от едрия рогат добитък7. В Северна Америка коренните жители са го отглеждали заради коренищата му, от които са плели кошници8.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Вълев, Ст. 1964. Флора на Народна Република България, том II, издателство на БАН, София.
4 Вълев, Ст. 1964. Пос. източник.
5 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
6 Вълев, Ст. 1964. Пос. източник.
7 Вълев, Ст. 1964. Пос. източник.
8 Carex vesicaria (Blister Sedge) | Native Plants of North America.