БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Стефчова тлъстига

Sedum stefco

Снимки на Стефчова тлъстига (Sedum stefco)

Sedum stefco Sedum stefco Sedum stefco Sedum stefco Sedum stefco Sedum stefco Sedum stefco Sedum stefco Sedum stefco

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Българско име

Стефчова тлъстига.


Латинско име

Sedum stefco Stef. - чете се "седум стефко". Среща се изписан и като Sedum steftscho.


Природозащитен статут и заплахи

Стефчовата тлъстига е ЗАЩИТЕНА от Закона за биологичното разнообразие - включена е в приложение № 3 на закона.

В Червена книга на Народна Република България - том 1, видът е категоризиран като "рядък" (при три категории - рядък, застрашен и изчезнал)[1].

В Червена книга на Република България, видът е с категория "уязвим" (Vulnerable)[2]. В същият източник като заплахи за вида са посочени:

"Привързаността на вида към специфичен хабитат и ограниченото разпространение".


Описание и разпознаване

Стефчовата тлъстига е многогодишно тревисто растение. Цветоносните стъбла са високи до 7 cm. Листата са дълги 4-5 mm, често са интензивно червени. Най-отличителната особеност за вида е това, че цветовете са 4-делни, т. е. състоят се от по 4 чашелистчета, 4 венчелистчета и 4 плодника - при другите видове от рода обикновено са 5-делни. Венчелистчетата са бели или светлорозови, дълги 4-5 mm. Тичинките са 8, двойно по-къси от венчето, тъмнопурпурни. Цъфти през юни - юли[3].


Местообитание

Сухи каменисти и скалисти места[4].


Разпространение в България

Дунавска равнина (с. Ковачица, Монтанско), Предбалкан (Зап. – Белоградчишки скали), Стара планина (Зап., Ср.), Рила (до водопада край Костенец и местн. „Орловата скала“ край Боровец), Родопи; до 1300 метра надморска височина[5].


Общо разпространение

България, Северна Гърция, Република Македония, Сърбия.


Значение

Красиво растение, отглежда се в алпинеуми и градини.


Бележки

Стефчовата тлъстига е описана като нов за науката вид от българския ботаник Борис Стефанов (1894-1979) през 1946 г. по материали, събрани от Н. Стоянов през 1934 г. в района на с. Ковачевица (Западен Предбалкан) и по материали (растения) събрани от него през 1946 г. край Юндола (Западни Родопи)[6].



Вижте също

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България


Източници на информация

[1] Червена книга на НР България том 1. Растения. 1984. Издателство на БАН.

[2] Светла Банчева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.

[3] Вълев, Ст. 1970. В: Флора на Народна Република България. том ІV, София.

[4] Вълев, Ст. 1970. Пос. източник.

[5] Светла Банчева. 2015. Пос. източник.

[6] Василев, П. 1992. В: Атлас на ендемичните растения в България, София.


Sedum stefco in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2016 - 2020 BGflora.net