БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Стефчова тлъстига.
Sedum stefco Stef. - чете се "седум стефко". Среща се изписан и като Sedum steftscho.
Стефчовата тлъстига е ЗАЩИТЕНА от Закона за биологичното разнообразие - включена е в приложение № 3 на закона.
В Червена книга на Народна Република България - том 1, видът е категоризиран като "рядък" (при три категории - рядък, застрашен и изчезнал)[1].
В Червена книга на Република България, видът е с категория "уязвим" (Vulnerable)[2]. В същият източник като заплахи за вида са посочени:
"Привързаността на вида към специфичен хабитат и ограниченото разпространение".
Стефчовата тлъстига е многогодишно тревисто растение. Цветоносните стъбла са високи до 7 cm. Листата са дълги 4-5 mm, често са интензивно червени. Най-отличителната особеност за вида е това, че цветовете са 4-делни, т. е. състоят се от по 4 чашелистчета, 4 венчелистчета и 4 плодника - при другите видове от рода обикновено са 5-делни. Венчелистчетата са бели или светлорозови, дълги 4-5 mm. Тичинките са 8, двойно по-къси от венчето, тъмнопурпурни. Цъфти през юни - юли[3].
Сухи каменисти и скалисти места[4].
Дунавска равнина (с. Ковачица, Монтанско), Предбалкан (Зап. – Белоградчишки скали), Стара планина (Зап., Ср.), Рила (до водопада край Костенец и местн. „Орловата скала“ край Боровец), Родопи; до 1300 метра надморска височина[5].
България, Северна Гърция, Република Македония, Сърбия.
Красиво растение, отглежда се в алпинеуми и градини.
Стефчовата тлъстига е описана като нов за науката вид от българския ботаник Борис Стефанов (1894-1979) през 1946 г. по материали, събрани от Н. Стоянов през 1934 г. в района на с. Ковачевица (Западен Предбалкан) и по материали (растения) събрани от него през 1946 г. край Юндола (Западни Родопи)[6].
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Червена книга на НР България том 1. Растения. 1984. Издателство на БАН.
[2] Светла Банчева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
[3] Вълев, Ст. 1970. В: Флора на Народна Република България. том ІV, София.
[4] Вълев, Ст. 1970. Пос. източник.
[5] Светла Банчева. 2015. Пос. източник.
[6] Василев, П. 1992. В: Атлас на ендемичните растения в България, София.