Нежит.
Jovibarba heuffelii (Schott.) Á. & D. Löve - чете се "йовибарба хойфели". Растението е наречено на унгарския ботаник Янош Хойфел (János Heuffel, род. 1800 - поч. 1857).
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Нежитът е многогодишно тревисто растение. Стъблата 10-20 (30) cm високи. Розетките са 6-12 cm в диаметър, през лятото са отворени, звездовидно разперени. Листата от розетката са 25-60 mm дълги и 10-15 mm широки, разперени, продъговато обратно яйцевидни; външните са много по-големи от вътрешните, по ръба са с реснички, а на върха с хрущялно бодилче. Венчелистчетата на цветовете са от 6 до 7 на брой, 10-12 mm дълги, изправени (на върха леко разперени), жълти. Цъфти юли-септември12.
Расте по каменисти места и скали3.
Установен е в следните флористични райони: Предбалкан, Средна гора, Стара Планина (средна и западна), Западни гранични планини, Витошки район, Родопи, Знеполски район, Рила, Пирин, Беласица и Славянка; между 600 и 2200 метра надморска височина4.
Югоизточна Европа (Източни Карпати и Балкански полуостров)5.
Декоративно растение, подходящо за скални групи6.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Вълев, Ст. 1970. В: Флора на Н. Р. България, том VІ.
2 Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
3 Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
4 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
5 Вълев, Ст. 1970. В: Флора на Н. Р. България, том VІ.
6 Вълев, Ст. 1970. В: Флора на Н. Р. България, том VІ.