Полегнала фумана.
Fumana procumbens (Dunal) Gren. el Godr. - чете се "фумана прокумбенс".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Полегналана фумана е полухрастче със стъбла високи 10—40 см, лежащи или възходящи, разклонени; клонките вдървенели в основата, голи; в горните части късо влакнести. Листата последователно разположение, приседнали; без прилистници, 4—18 мм дълги и 0,5— 2,0 мм широки, линейни, заострени, по ръба ресничести; с единични къси власинки до голи. Цветните дръжки 2—10 мм дълги, с единични власинки и единични жлезисти власинки, при плод извити дъговидно от основата надолу. Цветовете са 3—4, единични в пазвите на листата, неформиращи съцветия. Външните чашелистчета 2—3 мм дълги, линейно ланцетни, заострени, по ръба ресничести; голи; вътрешните 4—7 мм дълги, широко яйцевидни; от едната страна с ципеста, гола ивица; отвън с 4—5 тъмнозелени изпъкнали влакнести жилки; между жилките голи или прилегнало разпръснато влакнести; отвътре голи; изправени при плод. Венчелистчетата 8—12 мм дълги, обратно яйцевидни, на върха закръглени, в основата клиновидни; златистожълти, в основата с по-тъмно петно. Яйчникът закръглен; в горната част късо влакнест; стълбчето 2—3 мм дълго. Кутийката 5—7 мм дълга, яйцевидна, блестяща, гола. Семената 8—12, около 3 мм дълги, тристенни, тъмнокафяви, гладки. Цъфти май-август[1].
По сухи, каменливи и скални места, по-често на варовита почва, в равнините и планините[2].
Разпространено в цялата страна, от морското равнище докъм 1000 м надм. височина[3].
Средна (западната част) и Южна Европа, Югозападна Азия (Мала Азия), Кавказ. Средиземноморие[4].
Растенията подредени по окраската на цвета
Високопланинските растения в България
[1] Маркова, М. 1979. В: Флора на Народна Република България, том VII, София.
[2] Маркова, М. 1979. Пос. източник.
[3] Маркова, М. 1979. Пос. източник.
[4] Маркова, М. 1979. Пос. източник.