БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Руско вълмо

Salsola ruthenica

Снимки на Руско вълмо (Salsola ruthenica)

Salsola ruthenica Salsola ruthenica Salsola ruthenica Salsola ruthenica Salsola ruthenica

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Руско вълмо.


Латинско име

Salsola ruthenica Iljin - чете се "са́лсола руте́ника"1.


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Руското вълмо е ключов вид за следните природни местообитания - предмет на опазване в защитени зони от мрежата НАТУРА 2000 в България: 1210 "Едногодишна растителност върху морски крайбрежни наноси", 1310 "Salicornia и други едногодишни растения, колонизиращи тинести и пясъчни терени" и 2110 "Зараждащи се подвижни дюни"2.


Описание и разпознаване

Руското вълмо е едногодишно тревисто растение, високо до 1 m. Стъблото повече или по-малко покрито с къси власинки. Листата са разположени последователно, на върха са бодливи. Цъфти юни - септември3.


Местообитание

По крайморските пясъци и като плевел4.


Разпространение в България

Установен е в следните флористични райони: Тракийска низина, Дунавска равнина, Североизточна България, Предбалкан, Стара Планина (западна и източна), Западни гранични планини, Софийски район, Долината на Струма, Тунджанска хълмиста равнина, Странджа и Черноморско крайбрежие. От 0 до 600 метра надморска височина5.

Разпространение на Руското вълмо по флористични райони6:

Salsola ruthenica


Общо разпространение

Централна (рядко), Източна и Югоизточна Европа, Източното Средиземноморие, Кавказ, Югозападна и Централна Азия, Японо-Китайската област7.


Значение

Плевелно и лечебно растение8.



Вижте също

Растенията по нашите плажове

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета


Източници на информация

1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

2 Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация “ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ”.

3 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

4 Делипавлов, Д и кол. 2003. Пос. източник.

5 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.

6 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Пос. източник.

7 Йорданов, Д. и Б. Кузманов. 1966. Във: Флора на Народна Република България, том III, София.

8 Йорданов, Д. и Б. Кузманов. 1966. Пос. източник.


Salsola ruthenica in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2016 - 2021 BGflora.net