Огниче, Огнивче, Гърличаво биле.
Chenopodium botrys L. - чете се "хенопо́диум бо́трис"1. Видовото име botrys означава "грозд"2. Среща се под името Dysphania botrys (L.) Mosyakin & Clemants.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Огничето е едногодишно тревисто растение. Стъблото изправено, рядко пълзящо, разклонено, 15-70 см високо. Цялото растение покрито с жълтеникави, разнообразни по форма жлезисти власинки, съдържащи етеричното масло с приятен аромат. Листата последователни, светло до жълтеникавозелени, яйцевидни до продълговати, с клиновидна основа, пересто нарязани, с тъпи дялове, най-горните, ланцетни, малко или много целокрайни. Листните дръжки 0,5-3 см дълги. Цветовете двуполови размесени с женски, събрани в тясно удължени пирамидални метлици, разположени по върховете на стъблото и неговите разклонения. Околоцветните листчета 4-5, яйцевидни, тесни, леко сраснали в основата, без гръбен ръб, зелени, ципести, обвиващи изцяло плода. Тичинките 1-5. Близалцата 2, къси. Плодът лещовиден, хоризонтален, сплеснат. Семената черносиви, 0,5-0,8мм в диаметър. Цъфти юли-октомври3.
По каменисти и песъчливи места, най-често край реките, като плевел из нивите4, в населени места5.
В цялата страна от морското равнище до 850 м надм. височина6.
Западна, Централна и Източна Европа, Средиземноморието, Централна Азия, Японо-Китайската област, Африка, Северна Америка7.
Растенията подредени по окраската на цвета
Високопланинските растения в България
1 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.
2 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Маркова, М. 1966. Флора на Народна Република България, том III, издателство на БАН, София.
4 Маркова, М. 1966. Пос. източник.
5 К. Методиев, собствено наблюдение от Пазарджик.
6 Маркова, М. 1966. Пос. източник.
7 Маркова, М. 1966. Пос. източник.