БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Врабчови чревца

Stellaria media

Снимки на Врабчови чревца (Stellaria media)

Stellaria media Stellaria media Stellaria media Stellaria media

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Врабчови чревца, Средна звездица, Звездица, Мишакиня, Птича трева.


Латинско име

Stellaria media L. - чете се "стелариа медиа".

Съкращението "L." показва името на учения описал за пръв път за науката растението. В случая това е шведският ботаник Карл Линей, основателят на съвременната научна класификация на растенията и животните. Името му на латински е Carl Linnaeus - оттам и съкращението L.=Linnaeus. При произнасянето на научното име на растението името на автора, който го е описал, обикновено не се чете[1].


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Обикновен вид.


Описание и разпознаване

Едногодишно или двугодишно тревисто растение. Стъблото 10-40 cm дълго, полегнало или приповдигащо се, цилиндрично, тънко, нежно, силно разклонено. Долните листа са яйцевидни, остри или късо заострени, 0,3-2 cm дълги и 0,2-1 cm широки, с дълги до 1,5 cm дръжки; горните яйцевидни или елиптични, обикновено по-големи, заострени, почти приседнали; всички голи или ресничести в основата. Цветовете са 6-8 mm в диаметър. Венчелистчетата са 5 равни или малко по-къси от чашелистчетата. Тичинките са 3-5 на брой. Цъфти през всички месеци от годината[2].


Местообитание

Обикновен в населени места, край пътища, в дворове, край огради, като плевел в ниви, влажни тревисти места[3].


Разпространение в България

Установен е в цялата страна от 0 до 1500 метра надморска височина[4].


Общо разпространение

Космополитен вид - разпространен е в целия свят[5].


Значение

Врабчовите чревца са лечебно, хранително и плевелно растение.


Употребяема част за лечебни цели (билка)

Стрък от врабчови чревца - Herba Stellariae mediae[6].


Време и начин на бране на билката

От пролетта до края на лятото в началото и по време на цъфтеж[7].


Първична преработка на билката

Събраната билка се почиства от примеси и променени растения. Суши се на сянка в добре проветрени помещения. Стръковете се разстилат на пласт с дебелина 2-3 cm върху рамки, стелажи или на застлан с хартия под. В процеса на сушене стръковете се обръщат най-малко 2-3 пъти в зависимост от състоянието на времето. Стръковете са изсушени, когато при огъване се чупят[8].


Съдържание на билката

Съдържа слузни вещества, някои аминокиселини, витамините С и Е, каротеноиди, сапонини, флавоноиди и други[9].


Лечебно действие и приложение

Билката от врабчови чревца има основно противовъзпалително действие. Използва се под формата на запарка предимно в народната медицина при възпаления на дихателните пътища, на пикочните пътища и на храносмилателните органи. Вътрешно или външно се препоръчва за лечение на подагра, ревматизъм и артрити. Свежо счукана билка се прилага за налагане на циреи, отоци, рани от изгаряния, дерматози и др. кожни заболявания. От врабчовите чревца се приготвят екстракти за приготвяне на шампоани, лосиони, кремове и други козметични препарати, притежаващи тонизиращо действие върху кожата и подобряващи нейната еластичност[10].


Използване на растението за храна

Врабчовите чревца се използва за храна в прясно състояние за приготвяне на салати.



Вижте също

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Високопланинските растения в България


Източници на информация

[1] К. Методиев.

[2] Асенов, Ив. 1966. Флора на Н. Р. България, том ІІІ, София.

[3] К. Методиев - собствени наблюдения.

[4] Асенов, Ив. 1966. Пос. източник.

[5] Асенов, Ив. 1966. Пос. източник.

[6] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.

[7] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.

[8] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.

[9] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.

[10] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.


Stellaria media in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2009 - 2020 BGflora.net