Тревна звездица.
Stellaria graminea L. - чете се "стела́риа грами́неа"1. Видовото име graminea означава "тревен, тревист, житен"2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Тревната звездица е многогодишно голо растение с подземно тънко, дълго, пълзящо, силно разклонено стъбло, с многобройни, стерилни и цветоносни издънки. Надземното стъбло 15-50 см високо, полегнало или приповдигащо се, четириръбесто, силно разклонено, крехко, зелено, гладко, голо. Листата линейни, линейно ланцетни до елиптично ланцетни, остри, 1,5-4 см дълги и 2-4 мм широки, зелени, по ръба близо до основата с реснички, гладки, с една жилка, приседнали. Съцветието връхен многоцветен (10-60 цвята) дихазий. Прицветниците ципести, тясно ланцетни, по ръба най-малко при основата с реснички. Цветните дръжки 1-3 см дълги, четириръбести, голи, при плодовете хоризонтално отклонени или наведени надолу. Цветовете 5-12 мм в диаметър. Чашката със заоблена основа. Чашелистчетата 5, елиптично ланцетни, остри, 3-6 мм дълги, с периферен широк бял ципест ръб с 3 ясно забележими жилки, по ръба ресничести. Венчелистчетата 5, бели, равни на чашката малко по-къси или до 2 пъти по-дълги от нея, дълбоко почти до основата двуделни, с линейни дялове. Тичинките 10, всички или само някои развити. Стълбчетата 3. Кутийката продълговато яйцевидна, по-дълга от чашката, разтваряща се почти до средата на 6 дяла. Семената червенокафяви, овалоидни, 0,8-1,2 мм дълги, по повърхността дребно зърнесто грапави. Цъфти май-август3.
Из ливади и храсталаци, по тревисти и каменливи места, пасища, най-често в мезофитни местообитания4.
В равнините и планините до 1850 м надм. височина5.
Европа, Кавказ, Централна Азия, Сибир, Японо-Китайската област6, пренесен в Северна Америка7.
Отровно растение. Използва се в народната медицина, а също като декоративно8.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Асенов, Ив. 1966. Във: Флора на Народна Република България, том III, София.
4 Асенов, Ив. 1966. Пос. източник.
5 Асенов, Ив. 1966. Пос. източник.
6 Асенов, Ив. 1966. Пос. източник.
7 Stellaria graminea in Flora of North america @ efloras.org.
8 Асенов, Ив. 1966. Пос. източник.