БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Вилужно плюскавиче, Дихотомичио плюскавиче
Silene dichotoma Ehrh. - чете се „силе́не дихо́тома“1.
Видовото име dichotoma означава „вилужен“, „като вила“, „чаталест“, „двуделен“2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие3.
Вилужното плюскавиче е едногодишно тревисто растение. Отличителни белези на вида: Цветовете са бели, с 3 близалца. Венчелистчетата бели, врязани на повече от 2/3 от дължината си. Чашката с 10 жилки, дълга 10 — 14,5 mm, по жилките с къси, прави или леко завити власинки. Следва подробното описание4:
Влакнесто, 25-100 см високо растение.
Стъблата единични, рядко няколко, изправени, зелени, гъсто къдраво влакнести, гладки.
Листата целокрайни, без хрущялен ръб, отдолу, понякога и отгоре, къдраво влакнести; приосновните ланцетно лопатовидни до елиптично ланцетни, до 11 см дълги, 1,2-2,5 мм широки; стъбловите 5-9 двойки, ланцетно елиптични или ланцетни, до 12 см дълги, 1,2-3,5 см широки; долните на дръжки, горните приседнали.
Съцветието връхен дихазий, дяловете развити в 5-20-цветни монохазии, до 10-28 см дълги.
Прицветниците тревисти или ципести, цветовете двуполови или женски със стерилни тичинки, с 2,5 до 3 мм дълги дръжки.
Чашката 10-14,5 мм дълга, 3,5-4 мм широка, ципеста, с почти плоска основа, тръбесто цилиндрична, в долния край слабо стеснена, при плода плътно прилепнала към него, в средата издута, в горния край с пет триъгълни, 2 мм дълги зъбци, с гол, целокраен ципест ръб, с 10 зелени успоредни неанастомозиращи жилки, между жилките гола или с редки къси къдрави или изправени власинки, по жилките с 1 или 2 реда прави или леко завити власинки.
Венчелистчетата бели; нокътят линейно клиновиден, обикновено с неясни жилки, по-рядко с три ясни успоредни жилки, 8,5-11,5 мм дълъг, около 2 мм широк, достигащ височината на зъбците или около 1,5-2 мм подаващ се над тях; пластинката до ¾ двуделна, с обратно яйцевидни лентовидни целокрайни или неправилно назъбени, 7-8 мм дълги, около 3,5 мм широки дялове, в основата с колонка от два месести, в горния край със заострени или заоблени дялове.
Тичинковите дръжки голи.
Плодникът гол.
Карпофорът гол, 2-2,5 см дълъг.
Стълбчетата 3-4.
Плодната кутийка преди разтварянето цилиндрично тристенна, в основата късо заострена, в горния край по-късо или по-дълго конична, 4,5-9 мм дълга, 3-4 мм широка, с 2,5-3 мм широк отвор, до основата на зъбците тригнездна.
Семената бъбрековидни, сивокафяви, 1,5-1,6 мм дълги, брадавичести; брадавичките заострени, с черни върхове.
Цъфти май-юни.
Тревисти и каменисти места5.
В цялата страна от морското равнище докъм 2600 м надм. височина6.
Карта на общото разпространение на Вилужното плюскавиче (в зелено е показано естественото разпространение, а в лилаво, където е въведен от човека)7:

Медоносно8 и декоративно9 растение.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Закон за биологичното разнообразие.
4 Йорданов, Д & П. Паунов. 1966. В: Флора на Народна Република България. Том ІІІ. София.
5 Йорданов, Д & П. Паунов. 1966. Пос. източник.
6 Йорданов, Д & П. Паунов. 1966. Пос. източник.
7 Silene dichotoma Ehrh. | Plants of the World Online | Kew Science.
8 Йорданов, Д & П. Паунов. 1966. Пос. източник.
9 К. Методиев - собствено наблюдение.