Румянка, Кукувичи цвят, Пурпурна свиларка.
Lychnis flos-cuculi L. - чете се "ли́хнис фло́с-ку́кули"1.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Румянката е многогодишно тревисто растение. Стъблата високи от 30 до 60, по-рядко до 90 cm. Цветоносните стъбла изправени, с редки къси власинки. Долните стъблови листа продълговато лопатовидни, с редки власинки, островърхи; горните линейно ланцетни, отдолу грапави. Цветовете разположени в редки дихазни съцветия, върху къси дръжчици, под възлите лепкави и червеникави. Чашата тръбесто звънеста, гола, дълга около 1 см, зелена или червеникава, с 10 жилки и с 5 зъбчета; последните не по-дълги от половина дължина на тръбицата. Венчелистчетата тъмнопурпурни до бледорозови; петурата им ясно врязана в горната си част на два или четири дяла, в долната си част стесняващи се в нокът; при основата на петурата от лицевата им страна с двузъбести люспички, образуващи в своята съвкупност коронка. Кутийката 6 - 10 мм дълга, обратно сърцевидна, отваряща се с 5 къси зъбчета. Семената многобройни, бъбрековидни, кафявочерни, с остро грапава повърхност. Цъфти май-август2.
Във влажни и мочурливи ливади, по периферията на блата, редки, с влажна почва храсталаци3.
В цялата страна от морското равнище докъм 1400 метра надморска височина4.
Европа, Сибир, Кавказ. Пренесено в Северна Америка5.
Съдържа сапонин и следи от алкалоиди. Използува се в медицината за получаване на препарати, действуващи върху нервната и мускулната система (флоскулин и др.). Пасе се от добитъка, но е долнокачествен фураж. Медоносно растение, дава пчелен восък и лимоненожълт мед. Декоративно растение, особено добре виреещо върху влажни почви. Създадени са и градински форми6.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Стоянов, Н. 1966. Флора на Народна Република България, том III, издателство на БАН, София.
3 Стоянов, Н. 1966. Пос. източник.
4 Стоянов, Н. 1966. Пос. източник.
5 Стоянов, Н. 1966. Пос. източник.
6 Стоянов, Н. 1966. Пос. източник.