БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Свиларка, Червена свиларка, Кървавиче.
Lychnis coronaria (L.) Desr. - чете се "ли́хнис корона́риа"1. Видовото име coronaria означава "венечна"2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Свиларката е многогодишно тревисто растение, високо 30 – 100 см, гъсто бяло влакнесто или бяло копринесто. Стъблото изправено, в горната си част вилужно разклонено, в долната си част гъсто листнато с приосновна розетка и нагоре с по-редки листа. Листата овално ланцетни до линейно ланцетни, заострени. Цветовете почти единични, с дълги дръжки. Чашката 15 - 20 мм дълга, влакнеста, с 5 нееднакви зелени надлъжни жилки; чашечните зъбци ланцетни, 5 - 7 мм дълги, извити надясно. Венчелистчетата червени или по изключение розовочервени или бели. Петурата им е цяла или слабо врязана на върха, израстъците на коронката двуделни, остри. Кутийката яйцевидна, отваряща се с 5 подвити навън зъбци. Семената бъбрековидни, черни, с остро грапава повърхност. Цъфти юни-септември3.
В редки гори, храсталаци, сечища, залесени площи4.
В цялата страна от морското равнище до 1200 метра надм. височина5.
Централна и Югоизточна Европа, Кавказ, Югозападна и Централна Азия, Индо-Хималайска област6.
Лесно размножаващо се като декоративно растение, често отглеждано в градините с различни градински форми. Употребява се в народната медицина7.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Стоянов, Н. 1966. В: Флора на Народна Република България, том III, издателство на БАН, София.
4 Стоянов, Н. 1966. Пос. източник.
5 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
6 Стоянов, Н. 1966. Пос. източник.
7 Стоянов, Н. 1966. Пос. източник.