Сенникова весларка

Holosteum umbellatum

Снимки на Сенникова весларка (Holosteum umbellatum)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Сенникова весларка, Весларка

Латинско име

Holosteum umbellatum L. - чете се "холо́стеум умбела́тум"¹.

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие².

Описание и разпознаване

Сенниковата весларка е едногодишно тревисто растение. Стъблото 3-30 (35) см високо, най-често от основата силно разклонено или единично, изправено, приповдигащо се или полегнало. Междувъзлията гладки или надлъжно набраздени, в основата на стъблото най-често голи, горните покрити с жлезисти власинки, лепкави. Приосновните листа събрани в розетка, 10-30 мм дълги, продълговато обратно яйцевидни или продълговато линейни, към основата постепенно стеснени в крилата листна дръжка; стъбловите листа обикновено 2-3 двойки, срещуположни, приседнали, без прилистници, в основата сраснали помежду си, продълговати, ланцетни или елиптични, по-рядко почти яйцевидни, 6-35 мм дълги и 2-10 мм широки; всички листа целокрайни, на върха заострени или закръглени, голи или по края жлезисто ресничести, рядко влакнести. Съцветието връхно, сенниковидно, от 3-12 (15) цвята. Прицветниците 1-2 мм дълги, ципести по края, голи. Цветните дръжки голи или жлезисто влакнести, неравни помежду си, 8-30 (40) мм дълги, след прецъфтяването извити, насочени надолу, при узряването на плодовете отново изправени. Чашелистчетата 5, свободни, зелени, с тесен, бял или виолетов ципест край, елиптично ланцетни или ланцетни, остри, голи или покрити с жлезисти власинки, 3-5 мм дълги и 1,5-2 мм широки. Венчелистчетата 5, обратно яйцевидни или продълговато елиптични, към основата стеснени клиновидно, по ръба с нежни реснички, на върха неравномерно назъбени, бели или по-рядко бледорозови, почти равни с чашката или по-дълги от нея. Тичинките 3 (5), по-къси от венчелистчетата. Стълбчетата 3 (4-5). Кутийката продълговато яйцевидна до почти цилиндрична, многосеменна, 1/3-2 пъти по-дълга от чашката, на върха разпукваща се на 6 дяла, със завити навън зъбчета. Семената оранжевокафяви, 0,8-1,1 мм дълги и 0,5-0,8 мм широки, продълговато щитовидни, изцяло покрити с дребни звездовидни брадавички, наредени в правилни редици. Клейстогамно. Цъфти февруари-април³.

Местообитание

По сухи тревисти места, из храсталаци, край пътища, рудерализирани пасища, горски поляни, като масов плевел в зимните житни култури и др., най-често на песъчливи почви⁴.

Разпространение в България

В цялата страна от морското равнище докъм 1100 м надм. височина⁵.

Общо разпространение

Западна, Централна (на север до Южна Швеция и Англия), Източна и Южна Европа, Средиземноморието, Северна Африка, Югозападна и Централна Азия, Индо-Хималайска област⁶.