Тройновилужна мишорка.
Gypsophila trichotoma Wend. - чете се "гипсофила трихотома".
Тройновилужната мишорка е ЗАЩИТЕНА от Закона за биологичното разнообразие - включена е в приложение № 3 на закона[1].
В Червена книга на Народна Република България - том 1, видът е категоризиран като "рядък" (при три категории - рядък, застрашен и изчезнал)[2].
В Червена книга на Република България, видът е с категория "Застрашен"[3]. В същият източник като заплахи за вида са посочени:
"Инфраструктурното развитие, промените в хидрологичния режим, туризмът, събирането на съцветията за декорация (района на Варна)".
Тройновилужната мишорка е многогодишно тревисто растение. Стъблата в основата полегнали, нагоре приповдигащи се, разклонени, дълги 50–100 cm, голи или влакнести. Листата са срещуположни, яйцевидни, дълги 3–7 cm, широки 1–3,5 cm, жлезистовлакнести, с 3–5 жилки, ситно ресничести. Съцветията разклонени рехави метлици с твърди клонки. Цветовете дребни, венчелистчетата 5,5–6 mm дълги, бели, бледорозови, понякога червени. Венчелистчетата са два пъти по-дълги от чашелистчетата. Дръжките на цветовете от 3 до 6 пъти по-дълги от чашката им. Плодът кълбеста кутийка, 3–4 mm в диаметър. Цъфти юли-септември, плодоноси август-ноември. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена[4][5].
Обитава крайбрежни влажни глинести и песъчливи места, често засолени; среща се и по крайбрежни скали (Калиакра)[6].
Установена е в следните флористични райони: Черноморско крайбрежие и Североизточна България; от 0 до 100 метра надморска височина[7].
Югоизточна Европа, Кавказ, Югозападна и Средна Азия, Сибир[8].
Растенията подредени по окраската на цвета
Високопланинските растения в България
[1] Закон за биологичното разнообразие.
[2] Червена книга на НР България том 1. Растения. 1984. Издателство на БАН.
[3] Антоанета Петрова. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
[4] Антоанета Петрова. 2015. Пос. източник.
[5] Делипавлов, Д. И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[6] Антоанета Петрова. 2015. Пос. източник.
[7] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание. Българска фондация "Биоразнообразие", София.
[8] Антоанета Петрова. 2015. Пос. източник.