Скален карамфил.
Dianthus petraeus Waldst. et Kit. - чете се "диа́нтус петре́ус"[1]. Видовото име petraéus означава "растящ на скала, скален, каменист", от което е изведено и българското име[2].
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Скалният карамфил е многогодишно тревисто растение, високо до около 30 см, обикновено образуващо редки туфи. Листата почти четиновидни, разширени близо до средата си, на върха заострени; приосновните 1 – 2 см дълги, линейно четиновидни, стъбловите обикновено 2 - 5 двойки. Причашковите люспи (2) 4 (8) мм дълги, елиптични или овални, заострени или шиловидни на върха, достигащи 1/5 - 1/4 от дължината на чашката. Чашката тясно цилиндрична, (12) 20 - 32 мм дълга, (2) 3 - 4 мм широка, разширяваща се под средата, често възчерна. Петурата на венчелистчетата 4 - 10 мм дълга, до 3 пъти по-къса от нокътя, гола или на горната си повърхност слабо влакнеста, целокрайна, назъбена или дълбоко разсечена, бяла, по-рядко розова. Цъфти май-септември[3].
По скалите и планинските каменисти поляни[4].
Във флористичните райони: Стара планина, Знеполския район, Беласица, Славянка, Пирин, Рила, Родопите[5]. В различните ботанически литературни източници се посочва, че растението расте до 2000 метра надморска височина, но от нас бе установен на около 2130 метра в Пирин, над хижа Вихрен, от където са и показаните тук снимки[6].
България, Румъния (западната и централната част), Албания, бивша Югославия, Гърция[7].
Декоративно растение[8].
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
[2] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
[3] Стоянов, Н. 1966. В: Флора на Народна Република България. Том ІІІ. София.
[4] Стоянов, Н. 1966. Пос. източник.
[5] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[6] К. Методиев - наблюдение от 9 юли 2020 г.
[7] Стоянов, Н. 1966. Пос. източник.
[8] Стоянов, Н. 1966. Пос. източник.