Полегнала песъчарка
Arenaria serpyllifolia L. - чете се "арена́риа серпилифо́лиа"1. Видовото име serpyllifolia означава "мащерколистна"2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие3.
Полегналата песъчарка е едногодишно тревисто растение. Стъблата полегнали, възходящи или изправени, 2,5-20 (30) см дълги, в основата многократно разклонени и често червеникави или прости, разклонени във връхната си част, просто влакнести, жлезисто влакнести или възголи. Листата яйцевидни, по-рядко елиптично ланцетни или почти кръгли, на върха заострени, прости, влакнести, жлезисто влакнести или възголи, с 3-5 жилки, 2,5-8 мм дълги, 2-4 мм широки; долните на дръжки, горните почти приседнали. Цветовете събрани в рехави връхни, обикновено неправилни монохазии. Цветните дръжки просто ресничести или жлезисто влакнести, изправени или увиснали, по-дълги или равни на дьлжина с чашката. Прицветните листа яйцевидни, по-къси от цветните дръжки. Чашелистчетата яйцевидни или яйцевидно ланцетни, 3-4 (5) мм дълги, зелени, просто или жлезисто влакнести, на гърба с 3 жилки, по ръба ципести. Венчелистчетата бели, яйцевидни, в основата стеснени, дълги от 1/2 до 2/3 от дължината на чашката. Кутийката широко яйцевидна или полусферична, рязко стеснена към върха, по-малко от два пъти по-дълга, отколкото широка, с малко или много здрави стени, 2-4,5 мм дълга, обикновено по-дълга от чашката. Семената кафяви до черни, сферични, бъбрековидни, 0,5-0,7 мм дълги и 0,5-0,7 мм широки, брадавичести. Цъфти май-август4.
По песъчливи места, като адвентивно край пътища, необработвани места или плевел в посевите5.
В цялата страна от морското равнище докъм 1000 m надморска височина6.
Европа, Азия, Северна и Южна Африка7.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Закон за биологичното разнообразие.
4 Кожухаров, С. & Б. Кузманов. 1966. Флора на Народна Република България, том III, София.
5 Кожухаров, С. & Б. Кузманов. 1966. Пос. източник.
6 Кожухаров, С. & Б. Кузманов. 1966. Пос. източник.
7 Кожухаров, С. & Б. Кузманов. 1966. Пос. източник.