Къклица

Agrostemma githago

Снимки на Къклица (Agrostemma githago)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Къклица.

За този вид са известни още следните народни имена: каклица (Велес, Щип); каколь (Самоковско, Кукуш, Тиквеш); коклица (Дебър); коколь (с. с. Бистрица, Драгоман, Брезье - Софийско); куколь (Трънско); къклица (Гевгели, Ресен); къкле (Серес); къклец (Кавадарци, Тиквешко - Макед.); клкъль (Неврокопско, Драмско); кънкъль (с. Зарово-Солунско); кънкель; черен милат; чернилка^[1].

Латинско име

Agrostemma githago L. - чете се "агростема гитаго".

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Обикновен вид.

Описание и разпознаване

Къклицата е едногодишно тревисто растение. Стъблото високо от 0,3 до 1 m. Цветовете са виолетови, чашелистчетата са по дълги от венчелистчетата. Цъфти май - август^[2].

Местообитание

Посеви и буренливи места.

Разпространение в България

Установен е във всички флористични райони. От 0 до 1400 метра надморска височина^[3].

Значение

Плевел в културите, главно житните. Семената са отровни, съдържат 5-6 % сапонини, но същевременно имат висока хранителна стойност и съдържат в сухото вещество протеин - 17,4-28,1 %, мазнини 6,8%-7,5%. Суровите семена са отровни за птиците, но сварените губят отровността си. За кравите са безвредни, а при конете причиняват отравяне само когато са в голямо количество. В примес в брашното те му придават синкав цвят, а в състава на хляба, ако примесът надминава 0,25-0,5 % му придават горчив вкус и го правят вреден, като причиняват разстройства на нервната система. Примес към фуража в определена пропорция спомага за угояване на свинете. Декоративно растение, от което има и градински форми^[4].