Петковия

Petkovia orphanidea

Снимки на Петковия (Petkovia orphanidea)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Петковия, Орфанидова петковия, Орфанидова камбанка.

Латинско име

Petkovia orphanidea (Boiss.) Stef. - чете се "петко́виа орфани́деа"¹. Често се среща и под името Campanula orphanidea Boiss.

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Петковията е двугодишно тревисто растение. Коренът дебел, вретеновиден, слабо разклонен. Стъблото късо, покрито с люсповидни остатъци от стари листа. Цветоносните стъбла 6-8 (10) или повече, 3-15 (30) см дълги, прости, цилиндрични, в основата почти хоризонтални или възходящи, нагоре изправени, четинестовлакнести, четинките 0,3-0,7 мм дълги. Листата равномерно покрити с гъсти бели прилегнали четинки (до 1,3 мм), в основата на цветоносните стъбла на дълги дръжки, яйцевидни до ланцетнояйцевидни, в основата клиновидни, по-рядко плиткосърцевидни, 8-20 (30) мм дълги, 7-12 (15) мм широки, целокрайни или съвсем плитко-неравномерно назъбени, понякога с вълновидно нагънати ръбове; листата на цветоносните стъбла по-дребни, широко- до линейноланцетни, клиновидно стеснени в основата, на къси дръжки, връхните приседнали. Цветовете единични, разположени по върховете на цветоносните стъбла или по 2-5 (6), събрани в рехави връхни гроздовидни съцветия, почти приседнали или на 5-10 мм дълги дръжки в основата с 1-2 линейноланцетни прицветни листчета. Чашката между дяловете с къси езичести придатъци обърнати надолу; чашковите дялове (6) 8-10 мм дълги, 2-3 мм широки, триъгълноланцетни, целокрайни, по-рядко в основата плитконазъбени, при плодовете удължени и звездовидно разперени. Венчето синьовиолетово, камбанковидно, (15) 20-30 мм дълго, до 2/5 от дължината наделено, отвън по жилките с къси четинки, отвътре с дълги меки власинки, опадващо след прецъфтяване. Тичинките 7-10 мм дълги, с разширени в основата късоресничести дръжки; яйчникът влакнест. Кутийката изправена, широко-обратноконична, влакнеста, отгоре на места стената изтъняваща, разпукваща се неправилно между чашковите зъбци. Семената елипсовидни, 1,4-1,5 мм дълги, 1-1,1 мм широки, кафяви с фина ивичеста повърхност. Цъфти юни-август^2.

Местообитание

По каменисти и скалисти варовити терени, в скални пукнатини, най-често на южни изложения, в иглолистния и високопланинския пояси3.

Разпространение в България

Славянка, Пирин (вр. Синаница и вр. Орелек), Средни и Западни Родопи (на запад до вр. Сютка), от 1300 докъм 2400 м надм. височина⁴.

Общо разпространение

България и Североизточна Гърция. Балкански ендемит⁵.

Бележки

Стефанов (1936) разграничава Campanula orphanidea Boiss. от останалите видове в Campanula и въз основа на някои морфологични белези и преди всичко на характерната „неразпуваща се кутийка" го отделя в род Petkovia. Новоописаният род носи името на професора по ботаника в Софийски университет д-р Стефан Петков. Поради морфологичната близост с видовете от род Камбанка (Campanula), от една страна, и поради начина на освобождаване на семената подобно на видовете в Едрайант (Edraianthus), от друга, наред с неясните систематични връзки на новоописания род, той доскоро не беше възприеман от повечето европейски автори.

Резултатите от фиологенетичните изследвания в род Edraianthus и близки до него таксономични групи с прилагането на молекулярни методи и филогенетични анализи показаха, че Petkovia orphanidea заема изолирано положение и не е тясно свързан с никой от близките родове, включително Edraianthus. Това дава достатъчно основание да се запази самостоятелното таксономично положение на монотипния род Petkovia с балканския ендемит Petkovta orphanidea (cf. Stefanovic & al. 2008)⁶.