Високопланинско вятърче, Алпийско вятърниче.
Jasione orbiculata Griseb. ex Velen. - чете се "язионе орбикулата". Среща се и под името Jasione laevis ssp. orbiculata (Griseb. ex Velen.) Tutin.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие[1].
Високопланинското вятърче е многогодишно тревисто растение. Коренът е нишковиден, добре развит, понякога е задебелен в основата, слабо разклонен. Стъблата от 3 до 10 cm високи, възходящи и изправени, облистени докъм средата, по няколко, разпръснато влакнести, рядко почти голи, в основата със стерилни издънки, образуващи туфи. Листата са разпръснатовлакнести, рядко почти голи; приосновните ланцетни или продълговато ланцетни, 10-25 mm дълги; стъбловите продълговатоланцетни, ланцетни до линейноланцетни, 10-15 дълги. Съцветията са връхни главички, 8-15 mm в диаметър, с обвивка от присъцветни лисчета; външните обвивни листчета са яйцевидни, елиптични, широко- до тясноланцетни, 5-7 mm дълги, 3-4 mm широки, по ръбовете и жилките са влакнести. Венчето бледо- до тъмносиньо, венечните дялове са линейни. Прашниците са сраснали в основата си, рядко частично свободни. Цъфти юли-септември[2].
Отличава се от близкият вид Българско вятърче (Jasione bulgarica) по това, че Високопланинското вятърче е с добре развит корен, листата имат власинки, стъблата често са възходящи, многобройни, прашниците при основата си са сраснали, докато Българското вятърче е с пълзящи коренища, листата са голи, стъблата са изправени, единични, необразуващи туфи, прашниците са свободни.
Планински и високопланински ливади и пасища, по каменисти места, предимно на силикатни терени, най-често на слабо развити планинско-ливадни и кафяви горски почви[3].
Установен е в следните планини: Западна и Средна Стара планина, Осоговска, Пирин, Рила, Средна гора (Западна), Западни и Средни Родопи; от (1300) 1400 докъм 2800 метра надморска височина[4].
Планините на Балканския полуостров, Румъния и Италия[5].
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Закон за биологичното разнообразие.
[2] Анчев, М. 2012. В: Флора на Република България, том ХI. Академично издателство "Проф. Марин Дринов". София.
[3] Анчев, М. 2012. Пос. източник.
[4] Анчев, М. 2012. Пос. източник.
[5] Анчев, М. 2012. Пос. източник.