Сръбски едрайант

Edraianthus serbicus

Снимки на Сръбски едрайант (Edraianthus serbicus)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Българско име

Сръбски едрайант.

Латинско име

Edraianthus serbicus Perovic - чете се "едрайантус сербикус".

Природозащитен статут и заплахи

Сръбският едрайант е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен в приложение № 3 на закона^[1].

В Червения списък на българските висши растения видът е категоризиран като "застрашен" (endangered)^[2].

В Червена книга на Република България (2015 година), видът е също с категория "застрашен"^[3]. В същия източник, като заплаха за вида, е записано:

"Засушаване на климата, залесяване, утъпкване на индивиди вследствие на активния туристически поток, паша. Малочислени популации и слаба възобновителна способност на вида, дължаща се на ниска кълняемост и висока смъртност на младите индивиди".

Описание и разпознаване

Многогодишно тревисто растение. Стъблата приповдигащи се до изправени, дълги до 25 cm, покрити с прости власинки. Приосновните листа дълги 50–90 mm, широки 20–40 mm, приседнали, линейноланцетни, заострени, полустъблообхващащи, просто влакнести. Стъбловите листа като приосновните, по-малки по размер. Прицветниците широкояйцевидни, външните по-къси или равни на цветовете. Цветовете 6–12, фуниевидни, дълги 12–30 mm, сини, синьо-виолетови. Цъфти май–юли, плодоноси август-септември. Размножава се със семена^[4].

Местообитание

Скални пукнатини, сухи ерозирали варовити терени с плитка почва и южно изложение. Поради привързаността на вида към строго специфично местообитание формира силно фрагментирани популации с ниска численост, състоящи се от мозаечно разпръснати петна от по 1 до 15 индивида^[5].

Разпространение в България

Установен е Знеполски флористичен район (Голо бърдо, Парамун, Чепън, Конявска планина, Ездимирска планина); 800–1400 m надморска височина^[6].

Общо разпространение

Балкански ендемит - установен е единствено в България и Сърбия^[7].

Значение

Сръбският едрайант е декоративно растение.

Вижте също

Дърветата в България

Източници на информация

[1] Закон за биологичното разнообразие.

[2] Ana Petrova & Vladimir Vladimirov. 2009. Red List of Bulgarian vascular plants – Phytol. Balcan., 15(1): 63-94.

[3] Димитър Пеев, Соня Цонева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.

[4] Димитър Пеев, Соня Цонева. 2015. пос. източник.

[5] Димитър Пеев, Соня Цонева. 2015. пос. източник.

[6] Димитър Пеев, Соня Цонева. 2015. пос. източник.

[7] Димитър Пеев, Соня Цонева. 2015. пос. източник.

Edraianthus serbicus in English