БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Щитовидна камбанка.
Campanula scutellata L. - чете се „кампа́нула скутела́та“1. Видовото име scutellata означава „щитовиден“2. Наречена е така, вероятно поради плодът ѝ, който действително прилича на щит3.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие4.
Щитовидната камбанка е едногодишно тревисто растение.
Коренът 30-100 мм дълъг, тънък, разклонен.
Стъблото 10-30 (40) см високо, изправено, над средата, по-рядко от основата вилужно разклонено, разпръснато- до гъсто-четинестовлакнесто, власинките 0,3-1 (-1,5) мм дълги, стърчащи и прилегнали.
Листата приседнали, целокрайни, разпръснато до гъсто-четинестовлакнести; долните стъблови обратноланцетни, постепенно стеснени в основата, на върха заострени или тъпи, 20-30 мм дълги, 5-10 (12) мм широки, средните стъблови, ланцетни до тясноланцетни, заострени, 15-25 мм дълги, 4-6 мм широки; власинките 0,3-1 мм дълги.
Съцветието цимозно с малко на брой цветове.
Чашковите дялове триъгълно ланцетни, 5-6 мм дълги, 1,5-2 мм широки, повече или по-малко раздалечени от венчето, разпръснато- до гъсто-късовлакнести, по жилките и ръбовете с дълги четинки, целокрайни, при плодовете звездовидно разперени, широкотриъгълни, до 12 мм дълги и 6 мм широки.
Венчето плиткокамбанковидно, 15-20 мм дълго, синьолилаво; тръбицата отвън късовлакнеста предимно по жилките, отвътре гола, значително по-къса от венечните дялове. Тичинките около 5 мм дълги, с къси, в основата разширени ресничести дръжки.
Кутийката (плодът) широко-обратноконична, тънко-кожеста, гъсто-късочетинеста, понякога по жилките с дълги четинки, отваря се близо до основата с 3 пори.
Семената продълговатоелипсовидни, 0,5-0,6 мм дълги, 0,2-0,3 мм широки, светло-жълтеникавокафяви, с лъскава повърхност.
Цъфти май-юли5.
По сухи тревисти и каменисти места, из храсталаци и поляни, на плитки слабо развити почви най-често със силикатна скална подложка, в равнините, предпланините и планините, по-често в ксеротермния дъбов пояс в съобщества на Цер (Quercus cerris), Космат дъб (Quercus pubescens), Обикновен габър (Carpinus orientalis), Драка (Paliurus spina-christi), Червена хвойна (Juniperus oxycedrus) и други6. От нас бе установен да расте в съобщество на Дървовидна хвойна (Juniperus excelsa)7.
Знеполски район, Западни гранични планини (Влахина, Малашевска, Огражден), Струмска долина (на север до Полска Скакавица), Беласица, Славянка, Долината на р. Места, Пирин, Рила, Средна гора (Западна), Източни и Западни (рядко) Родопи, Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина, от 200 докъм 900 м надморска височина8.
Карта, показваща естественото разпространение на Щитовидната камбанка по флористични райони (оцветените в зелено)9:
България, Гърция и Сърбия - балкански ендемит10.
Карта на общото разпространение на Щитовидната камбанка (държавите, оцветени в зелено)11:
Медоносно12 и декоративно растение13.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство „Матком“, София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство „Матком“, София.
3 К. Методиев - собствено наблюдение.
4 Закон за биологичното разнообразие.
5 Kovanda М. & М. Анчев. 2012. В: Флора на Република България. Том XI. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“. София.
6 Kovanda М. & М. Анчев. 2012. Пос. източник.
7 К. Методиев - собствено наблюдение от 12 юни 2025 г. в резерват „Тисата“.
8 Kovanda М. & М. Анчев. 2012. Пос. източник.
9 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 01.07.2025] - CC-BY-NC-4.0.
10 Castroviejo, S., Aldasoro, J. J. & Alarcón, M.; with contributions from Hand, R. (2010+): Campanulaceae. – In: Euro+Med Plantbase - the information resource for Euro-Mediterranean plant diversity. - посетен на 4 ноември 2025 г.
11 Castroviejo, S., Aldasoro, J. J. & Alarcón, M.; with contributions from Hand, R. (2010+): Campanulaceae. – In: Euro+Med Plantbase - the information resource for Euro-Mediterranean plant diversity. - посетен на 4 ноември 2025 г.
12 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 01.07.2025] - CC-BY-NC-4.0.
13 К. Методиев - собствено наблюдение.