Красиволистна попова лъжичка[1][2], Паричколистна попова лъжичка[3].
Thlaspi bellidifolium Griseb. - чете се "тласпи белидифолиум".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие[4].
В Червена книга на Република България (2015 г.) видът е включен с категория "Застрашен"[5]. В същият източник като заплахи за вида са посочени:
"Местообитанията и популациите на вида са застрашени от антропогенно въздействие – туризъм, отъпкване и от природни бедствия – пожари, лавини, срутване на скални маси, ерозионни процеси".
Красиволистната попова лъжичка e многогодишно тревисто растение, образуващо гъст чим (туфа), без пълзящи издънки. Присновните листа са издължено обратно лопатовидни, с дръжки. Стъблените листа са без дръжки (приседнали) с две ушички при основата си. Цветовете са едри - розови или виолетови, със жълти прашници. Съцветията са сбити. Цъфти през месеците юни - август[6].
От другите видове от рода се различава най-лесно по оцветяването на цветовете - при всички други цветовете са бели, докато при Красиволистната попова лъжичка цветовете са розови или лилави[7].
Расте по варовити каменисти и скалисти поляни, върху плитки и неразвити хумусно-карбонатни почви във високопланинския пояс. Популациите са пространствено изолирани, силно фрагментирани, с ниска численост[8].
Славянка (Голям Царев връх), Северен Пирин (вр. Вихрен, циркусите Голям и Малък Казан, Баюви дупки, Разложки суходол); от 2000 до около 2800 m надморска височина[9].
Балкански полуостров (Албания, България, Република Македония)[10].
Красиво растение[11].
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Валентина Горанова, Пепа Игнатова, Минчо Анчев. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив - това име е превод от латинското име на растението.
[3] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. "Наука и изкуство", София.
[4] Закон за биологичното разнообразие.
[5] Валентина Горанова, Пепа Игнатова, Минчо Анчев. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
[6] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. "Наука и изкуство", София.
[7] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив - това име е превод от латинското име на растението.
[8] Валентина Горанова, Пепа Игнатова, Минчо Анчев. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
[9] Валентина Горанова, Пепа Игнатова, Минчо Анчев. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
[10] Валентина Горанова, Пепа Игнатова, Минчо Анчев. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
[11] К. Методиев 2011 - собствено наблюдение.