Лечебна мъдрица

Sisymbrium officinale

Снимки на Лечебна мъдрица (Sisymbrium officinale)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Лечебна мъдрица.

За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: Дѝва ла̀хна; Пойна трева; Раноцелебник; Целебник^[1].

Латинско име

Sisymbrium officinale (L.) Scop. - чете се "сизимбриум официнале".

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Обикновен вид.

Описание и разпознаване

Лечебната мъдрица е едно- или двугодишно тревисто растение, високо обикновено между 30 и 60 cm. Стъблото разклонено, страничните разклонения са почти хоризонтални. Листата са дълги между 4 и 8 cm, четинесто мъхнати. Долните и средните с по 1 до 3 продълговато-яйцевидни до ланцетни дялове и по-голям, почти копиевиден връхен дял. Цветовете са събрани в тесни класовидни съцветия на върха на стъблото и разклоненията му. Чашелистчетата и венчелистчетата са по 4 на брой, разположени кръстовидно. Венчелистчетата са жълти, дълги 3-4 mm. Тичинките са 6. Плодовете са тип шушулка, цилидрични, шиловидно заострени, плътно прилегнали към стъблото, дълги 1-2 cm. Цъфти май - юли^[2]. Плътно допрените до стъблото шушулки е отличителен белег за вида.

Местообитание

Расте по тревисти рудерализирани (т. е. буренливи, повлияни от човешката дейност - бел. К. Методиев) пустеещи места, из дворове, бунища, край огради, по стари зидове, по улиците в селищата, край пътища и жп. линии, по сухи каменисти крайречни места, в окрайнините на горите и по горски пътеки, по синорите на нивите и по-рядко като плевел, главно в многогодишни фуражни култури; между 0 и 1100 метра надморска височина^[3].

Разпространение в България

Установен е в цялата страна^[4].

Общо разпространение

Европа (на север до 68°), Средиземноморие, Югозападна Азия, Кавказ, Сибир, Северна Африка, Макаронезия. Пренесено в Япония, Северна и Южна Америка, Южна Африка, Австралия, Нова Зеландия и Гренландия^[5].

Значение

Лечебната мъдрица се използва в народната медицина. В книгата Материали за български ботанически речник е посочена следната употреба на растението: "Отварата се пие против кашлица и скорбут; листата, стрити във вид на каша (и смесени) с дървено масло (т. е. зехтин - бел. К. Методиев), служат за лекуване на рани"^[6].