БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Поточарка, кресон, лечебен пореч, мокреш, мокрица, пореч, поточен крес1.
Nasturtium officinale R. Br. - чете се "насту́рциум официна́ле"2. Видовото име officinale означава "лечебен"3.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие4.
Поточарката е многогодишно тревисто водолюбиво растение.
Стъблото е цилиндрично, кухо, стелещо се, във възлите вкореняващо се, с нишковидни корени, в горната част възходящо до изправено, високо 10-60 cm или понякога плаващо.
Листата са последователни, нечифтоперести; долните с 1-3, горните с 2-7 двойки продълговати или широко елиптични до яйцевидни, в основата сърцевидни листчета.
Съцветията са щитовидно-гроздовидни, разположени по върховете на стъблото и разклоненията.
Цветните дръжки са 5-8 m дълги, прави, голи или късо влакнести. Чашелистчетата са 4, дълги около 2 mm. Венчелистчетата са 4, бели, обратно яйцевидни, до лопатовидни, 4-5 mm дълги и до 2 mm широки, 2 пъти по-дълги от чашката. Тичинките са 6 с виолетови дръжки и жълти прашници.
Плодът е тясно елиптична сърповидно извита шушулка, 13-18 (-25) mm дълга и 2 mm широка, гола, на върха с късо конично носче.
Семената са чернокафяви яйцевидно лещовидни, около 1 mm в диаметър, с фина мрежеста повърхност5.
Цъфти април-октомври.
Край извори, потоци, езера, разливи на реки, водоеми и край морето6.
Установен е във всички флористични районни в България; от морското равнище до 1500 метра надморска височина7.
Карта на общото разпространение на Поточарката (в зелено е показано естественото разпространение, а в лилаво, където е въведен от човека)8:

Лечебно и хранително растение9.
Събира се стрък от пореч Herba Nasturtii10.
Използва се предимно като витаминозно средство през пролетта в прясно състояние като салата. Пресните листа или сок от свежото растение се прилага при кожни обриви, екземи, анемия, авитаминоза, за подобряване обмяната на веществата, при възпаление на жлъчния мехур и жлъчкокаменна болест, гастрити и др. Външно при изгаряния се прилага маз, получена от пресен сок, смесен с краве или маслинено масло. Изсушената билка губи значително от лечебните си свойства11.
През пролетта и лятото (март - юли и през септември при образуване на втори подраст) по време на бутонизация или цъфтеж12.
Извършва се в сухо, по възможност слънчево време. С остър нож или сърп се отрязва цялата надземна част на разстояние 10-15 ст от основата. Не се берат пожълтели и нападнати от болести и вредители стръкове13.
При брането да се оставят най-малко 1/3 от добре развитите растения с цветоносни стъбла, за да се осигури семенното и вегетативно размножаване за възстановяване на находището14.
Съдържа глюконастурцин – серен гликозид, който отделя летливо етерично масло, подобно на синапеното, каротеноиди, витамини (С, В1, В2, Е), танини и други15.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
3 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
4 Закон за биологичното разнообразие.
5 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
6 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
7 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
8 Nasturtium officinale W.T.Aiton | Plants of the World Online | Kew Science.
9 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
10 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
11 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
12 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
13 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
14 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.
15 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.