БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Поточарка

Nasturtium officinale

Снимки на Поточарка (Nasturtium officinale)

Nasturtium officinale Nasturtium officinale Nasturtium officinale Nasturtium officinale Nasturtium officinale Nasturtium officinale Nasturtium officinale Nasturtium officinale Nasturtium officinale Nasturtium officinale Nasturtium officinale

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Поточарка, кресон, лечебен пореч, мокреш, мокрица, пореч, поточен крес1.


Латинско име

Nasturtium officinale R. Br. - чете се "насту́рциум официна́ле"2. Видовото име officinale означава "лечебен"3.


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие4.


Описание и разпознаване

Поточарката е многогодишно тревисто водолюбиво растение.

Стъблото е цилиндрично, кухо, стелещо се, във възлите вкореняващо се, с нишковидни корени, в горната част възходящо до изправено, високо 10-60 cm или понякога плаващо.

Листата са последователни, нечифтоперести; долните с 1-3, горните с 2-7 двойки продълговати или широко елиптични до яйцевидни, в основата сърцевидни листчета.

Съцветията са щитовидно-гроздовидни, разположени по върховете на стъблото и разклоненията.

Цветните дръжки са 5-8 m дълги, прави, голи или късо влакнести. Чашелистчетата са 4, дълги около 2 mm. Венчелистчетата са 4, бели, обратно яйцевидни, до лопатовидни, 4-5 mm дълги и до 2 mm широки, 2 пъти по-дълги от чашката. Тичинките са 6 с виолетови дръжки и жълти прашници.

Плодът е тясно елиптична сърповидно извита шушулка, 13-18 (-25) mm дълга и 2 mm широка, гола, на върха с късо конично носче.

Семената са чернокафяви яйцевидно лещовидни, около 1 mm в диаметър, с фина мрежеста повърхност5.

Цъфти април-октомври.


Местообитание

Край извори, потоци, езера, разливи на реки, водоеми и край морето6.


Разпространение в България

Установен е във всички флористични районни в България; от морското равнище до 1500 метра надморска височина7.


Общо разпространение

Карта на общото разпространение на Поточарката (в зелено е показано естественото разпространение, а в лилаво, където е въведен от човека)8:

Nasturtium officinale


Значение

Лечебно и хранително растение9.


Употребяема част за лечебни цели (билка)

Събира се стрък от пореч Herba Nasturtii10.


Лечебно действие и приложение

Използва се предимно като витаминозно средство през пролетта в прясно състояние като салата. Пресните листа или сок от свежото растение се прилага при кожни обриви, екземи, анемия, авитаминоза, за подобряване обмяната на веществата, при възпаление на жлъчния мехур и жлъчкокаменна болест, гастрити и др. Външно при изгаряния се прилага маз, получена от пресен сок, смесен с краве или маслинено масло. Изсушената билка губи значително от лечебните си свойства11.


Време, през което се бере билката

През пролетта и лятото (март - юли и през септември при образуване на втори подраст) по време на бутонизация или цъфтеж12.


Начин на бране на билката

Извършва се в сухо, по възможност слънчево време. С остър нож или сърп се отрязва цялата надземна част на разстояние 10-15 ст от основата. Не се берат пожълтели и нападнати от болести и вредители стръкове13.

При брането да се оставят най-малко 1/3 от добре развитите растения с цветоносни стъбла, за да се осигури семенното и вегетативно размножаване за възстановяване на находището14.


Химичен състав на билката

Съдържа глюконастурцин – серен гликозид, който отделя летливо етерично масло, подобно на синапеното, каротеноиди, витамини (С, В1, В2, Е), танини и други15.



Вижте също

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета


Източници на информация

1 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.

2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

3 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

4 Закон за биологичното разнообразие.

5 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.

6 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.

7 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.

8 Nasturtium officinale W.T.Aiton | Plants of the World Online | Kew Science.

9 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.

10 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.

11 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.

12 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.

13 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.

14 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.

15 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.



Nasturtium officinale in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2024 BGflora.net