Динарски вечерник, Динарско вечерниче.
Hesperis dinarica Beck - чете се "хе́сперис дина́рика".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Динарският вечерник е многогодишно тревисто растение. Коренът дълъг, вретеновиден, неразклонен, тъмнокафяв. Стъблото 40-60 (80) см високо, изправено, неразклонено, цилиндрично, гъсто облистено, покрито с къси неразклонени, разклонени и жлезисти, по-къси от 1 мм власинки. Приосновните листа с дълги дръжки, продълговато елиптични, целокрайни или слабо назъбени. Стъбловите листа яйцевидно ланцетни до ланцетни, приседнали, към върха заострени, в основата сърцевидни, полустъблообхващащи, покрити с дълги и къси неразклонени и разклонени власинки, смесени с жлезисти власинки. Съцветието е щитовидно гроздовидно, по-късно малко удължено. Цветните дръжки 6—10 мм дълги, изправено отклонени, с власинки. Чашелистчетата 5—8 (10) мм дълги, с бяла ципеста ивица по края, влакнести. Венчелистчетата 14—20 мм дълги, с широка обратно яйцевидна петура, към основата изтънени в дълъг тесен нокът, бели. Дългите тичинки 9-11 мм дълги. Дръжките на шушулките от 10 до 20 мм дълги, отклонени или изправено отклонени. Шушулките линейно цилиндрични, 4-5 (8) см дълги, 1,5 мм широки, изправени. Капачетата голи, с ясна средна жилка. Стълбчето до 1,5 мм дълго. Семената до 2,5 мм дълги, продълговати, кафяви, некрилати. Цъфти юни-август[1].
По каменливи и тревисти места във високопланинския пояс[2].
В планините Стара планина (Средна), Витоша и Рила; Между 1500 и 2500 метра надморска височина[3].
В държавите Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Румъния, Сърбия, Хърватия и Черна гора[4].
Цветовете на Динарския вечерник са едри и събрани в съцветия имат големи украсни (декоративни) качества, освен това цветовете излъчват силен и много приятен аромат на зюмбюл[5].
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Асенов Ив. 1970. В: Флора на Народна Република България. том IV, София.
[2] Асенов. 1970. Пос. източник.
[3] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
[4] Marhold, K. (2011): Brassicaceae. – In: Euro+Med Plantbase - the information resource for Euro-Mediterranean plant diversity. (CC BY-SA 3.0) - посетен на 10 септември 2020 г.
[5] К. Методиев - собствени наблюдения.