Островърха боянка.
Erysimum cuspidatum (Bieb.) DC. - чете се "ери́зимум куспида́тум"1.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Островърха боянка двугодишно тревисто растение. През втората си година развива от 1 до 4 стъбла. Стъблата са прости, достигат 30-70 cm височиа по време на цъфтеж и до 100 cm при узряването на плодовете, плътно покрити с двуделни, рядко 3-делни и много рядко 4-делни власинки, с приосновна листна розетка и с 5 до 15 стъблообхващащи стъблени листа. Листата са 15-80 mm дълги и 4-20 mm широки. Цветовете жълти, слабо до силно ароматни, с цветни дръжки дълги от 1 до 3 mm, стълбчето на плодника 4-5 mm, венчелистчетата с от 2 до 5-делни, най-често 4-делни власинки. Плодовете 10-24 (-30) mm дълги и 2-3 mm широки, странично сплеснати, крилати. Цъфти май-юли2.
В сухи, предимно варовикови терени, край гори, крайпътни и железопътни насипи, по полета и пасища, върху плитки и неразвити хумусно-карбонатни почви, в хълмистите равнини и планини в пояса на дъбовата растителност, рядко в чакълестите ливади в иглолистния пояс3.
Разпръснато из цялата страна, от морското равнище до 1000 (- 1900) m надморска височина4.
Югоизточна Европа (Балкански полуостров), Румъния, Южна Украйна (на изток от Волга), Югозападна Азия, Кавказ, Иран5.
Как да разпознаем (различим) ела, смърч, бор?
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
1 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.
2 Ančev, M. & Polatschek, A. 2006. The genus Erysimum (Brassicaceae) in Bulgaria. – Ann. Naturhist. Mus. Wien, B, 107: 227-273.
3 Ančev, M. & Polatschek, A. 2006. Пос. източник.
4 Ančev, M. & Polatschek, A. 2006. Пос. източник.
5 Ančev, M. & Polatschek, A. 2006. Пос. източник.