Гладница

Erophila verna

Снимки на Гладница (Erophila verna)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Гладница, Пролетна гладница. За всички известни български народни имена на растението вижте по-долу.

Латинско име

Erophila verna (L.) Chevall - чете се "ерофила верна".

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Обикновен вид.

Описание и разпознаване

Гладницата е дребно едногодишно тревисто растение, достигащо височина от 2 до 15 cm. Стъблата са безлистни. Венчелистчетата на цветовете са бели, дълбоко (до 1/3 от дължината си и повече) врязани на върха. Листата са събрани в приосновна розетка. Плодовете са елипсовидни. Цъфти март-май^[1].

Местообитание

Ливади, пасища, тревисти места^[2] и в селища [К. Методиев].

Разпространение в България

Расте в цялата страна, от 0 до 1500 метра надморска височина^[3].

Други български народни имена

За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: бабини гниди; бела рада; гладник; гладниче (Пловдив); гладно пролетно цвете; зобец^[4].

Вижте също

Растенията по нашите улици

Източници на информация

[1] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[2] Делипавлов & кол., 2003. пос. съч.

[3] Делипавлов & кол., 2003. пос. съч.

[4] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.

Erophila verna in English