БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Гръцка горва

Cardamine graeca

Снимки на Гръцка горва (Cardamine graeca)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Гръцка горва.

Латинско име

Cardamine graeca L. - чете се "кардами́не гре́ка"¹. Видовото име graeca означава "гръцки"², откъдето е изведено българското име.

Природозащитен статут и опазване

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Гръцката горва е едногодишно или двугодишно тревисто растение.

Стъблото приповдигащо се или изправено, 8-25 см високо, неразклонено или разклонено, голо или влакнесто, без розетка от приосновни листа.

Листата перести, с дръжки, в основата с обхващащи стъблото ушички; долните с 4-5 двойки клиновидно обратно яйцевидни листчета, с дръжки, всяко с 3-7 закръглени, тъпи дялове; горните с 2-3 двойки ланцетни, триделни или целокрайни странични листчета и с почти еднакво с тях връхно листче.

Съцветията рехави, с 3-8 (10) цвята.

Цветните дръжки 5-6 мм дълги, изправено отклонени.

Чашелистчетата 2,5-3,5 мм дълги, ланцетни до продълговати, тъпи, зелени, на върха виолетови, C тясна бяла ципеста ивица по края.

Венчелистчетата 4-6 мм дълги и 2-3 мм широки, до 2 пъти по-дълги от чашката, обратно яйцевидни, на върха целокрайни, бели.

Тичинките 2-3 мм дълги. Прашниците 0,5 мм дълги, жълти.

Дръжките на шушулките 5-8 мм дълги, дебели, извити, изправени.

Шушулките 3,5—5 см дълги и 3-4 мм широки, линейно ланцетни, сплескани, голи, към върха стеснени в 4-8 мм дълго стълбче. Напълно зрелите шушулки почти хоризонтално едностранно разперени.

Семената 3,5-4,5 мм дълги, 2-2,5 мм широки и 1 мм дебели, сплескани, почти правоъгълни или продълговати, червеникавокафяви, по ръба тясно крилати.

Цъфти април-май³.

Местообитание

Сухи и каменисти места⁴.

Разпространение в България

Във флористичните райони: Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Дунавска равнина, Предбалкан, Стара планина (източна), Знеполски район, Струмска долина, Беласица, Славянка, Пирин, Родопи (средни, източни), Тракийска низина, Странджа, ?Западни гранични планини, ?Долината на Места, ?Родопи (западни), ?Тунджанска хълмиста равнина; от 0 до 1200 метра надморска височина⁵.

Карта, показваща естественото разпространение на Лилавата луличка по флористични райони (оцветените в тъмнозелено, а със светлозелено са оцветени районите, в които разпространението е под въпрос)⁶:

Общо разпространение

Южна Европа, Средиземноморие, Югозападна Азия⁷.

Карта на общото разпространение на Гръцката горва (в зелено е естественото разпространение, а в лилаво, където е въведен от човека)⁸:

Вижте също

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Източници на информация

1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.

3 Асенов, Ив. 1966. В: Флора на Народна Република България, том ІV, Издателство на БАН, София.

4 Асенов, Ив. 1966. Пос. източник.

5 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 19.07.2024] - CC-BY-NC-4.0.

6 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 19.07.2024] - CC-BY-NC-4.0.

7 Асенов, Ив. 1966. Пос. източник.

8 Cardamine graeca L. | Plants of the World Online | Kew Science.

Еволюционната теория е лъжа!

Абортът е убийство!