БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Пиринско зеле, Йорданово зеле.
Brassica jordanoffii O. E. Schultz - чете се "брасика йорданофии". Известен е и като Brassica nivalis subsp. jordanoffii. Видът е наречен на българския ботаник Даки Йорданов (1893 - 1978).
Пиринското зеле е ЗАЩИТЕНО от Закона за биологичното разнообразие. В закона видът е посочен като Brassica nivalis subsp. jordanoffii. Цялата му популация попада в границите на Национален парк "Пирин".
В Червена книга на Народна Република България - том 1, видът е категоризиран като "рядък вид" (при три категории - рядък, застрашен и изчезнал)[1].
В Червения списък на българските висши растения видът е категоризиран като "уязвим" (Vulnerable)[2].
В Червена книга на Република България видът е също с категория "уязвим", при възприети в тази книга следните категории на застрашеност: изчезнал, регионално изчезнал, критично застрашен, застрашен и уязвим. В същият източник за състоянието на популациите е оценено, че "са с добра численост, с по 600–800 и повече индивида. Имат добри възпроизводителни възможности"; като заплахи за вида е посочено: "Интензивният туристически поток и утъпкване извън туристическите пътеки са причина за нарушаване на местообитанията и намаляване площта на популациите. Потенциална заплаха са природни бедствия (свлачища, пожари, лавини)". Като необходими мерки за защита се препоръчва: "Ограничаване на движението на туристи извън означените маршрути в планината. Съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово. Проучване на възможностите за отглеждане на вида в експериментални колекции"[3].
При нашето посещение на популацията през 2015 г. в местн. "Джамджиеви скали", околностите на връх Вихрен, откъдето са снимките в сайта, също установихме, че там видът е с добра плътност и численост[4].
Пиринското зеле е многогодишно тревисто растение с вдървеняло коренище. Стъблото до 50 cm високо, цилиндрично, зелено с червеникаво повлекло, безлистно или почти безлистно. Листата са събрани в приосновна розетка, полумесести, с дълга до 6 cm дръжка, лопатовидни, голи. Съцветието първоначално е щитовидно, по-късно гроздовидно. Цветовете са жълти. Плодовете 2-4 cm дълги. Цъфти през месеците юни-август. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена[5][6].
Расте по каменисти и скалисти места на варовити терени в субалпийския, рядко около горната граница на иглолистния пояс, на плитки или неразвити хумусно-карбонатни почви. Участва в състава на разредени скални групировки заедно с Alyssum trichostachyum, Armeria alpina, Dianthus microlepis, Saxifraga ferdinandi - coburgi, Arabis ferdinandi - coburgi[7].
Пирин (Сев. – над х. „Бъндерица“, в местн. Джамджиеви скали, по склоновете на вр. Кутело, циркусите Голям и Малък Казан, Бански суходол и Разложки суходол, около Сухото езеро); от (1850) 2100 до около 2500 m н. височина[8].
Български ендемит - расте единствено в планината Пирин.
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Андрей, Н. 1984. В: Червена книга на Н. Р. България. Том 1. Растения, Издателство на БАН.
[2] Ana Petrova & Vladimir Vladimirov. 2009. Red List of Bulgarian vascular plants – Phytol. Balcan., 15(1): 63-94.
[3] Минчо Анчев & Валентина Горанова. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
[4] К. Методиев - собствено наблюдение.
[5] Стоянов Н. и Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България, София.
[6] Минчо Анчев & Валентина Горанова. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
[7] Минчо Анчев & Валентина Горанова. 2015. Пос. източник.
[8] Минчо Анчев & Валентина Горанова. 2015. Пос. източник.