Обикновена злина.
Barbarea vulgaris W. T. Aiton - чете се "барба́реа вулга́рис"1.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Обикновената злина е двугодишно или многогодишно тревисто растение с голо стъбло, разклонено в горната си част и високо до 1 м. Долните листа лировидни, с 2–5 двойки продълговати странични дялове и голям закръглен или овален връхен дял, в основата сърцевиден, назъбен до нарязан или почти целокраен. Горните стъблени листа приседнали, с широко обхващащи стъблото ушички, обратно яйцевидни, едро назъбени или вълновидно изрязани. Цветовете събрани в гроздовидни съцветия по върховете на разклоненията на стъблото, без прицветници. Чашелистчетата и венчелистчетата по 4. Венчелистчетата жълти, дълги 5–7 мм. Тичинките 6. Яйчникът горен. Плодът шушулка, дълга 15–30 мм, широка 1–2 мм, с дръжка, дълга 4–6 мм, разперен, понякога дъговидно извит. Цъфти през април-юли2, 3.
У нас се срещат още 4 вида от този род, но те са или с цели долни листа, или влакнести, или цветовете им са с прицветници. Само Изправеноплодната злина (Barbarea striata Andrz.) е без прицветници, но плодовете ѝ са прилегнали към стъблото2.
По влажни места, край поточета, из влажни гори и храсталаци, като плевел3.
В цялата страна; до 1200 метра надморска височина4.
Естественото разпространение включва Европа, Северна Африка, Азия. Пренесено в Южна Африка, Северна Америка, Австралия, Нова Зеландия5.
Семената съдържат 33% тлъсто масло. Медоносно и багрилно растение6. Използва се в народната медицина7.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Китанов, Б. 1987. Разпознаване и събиране на билки. Земиздат. София.
3 Китанов, Б. 1987. Пос. източник.
4 Асенов, Ив. 1970. В: Флора на Н. Р. България, том IV, издателство на БАН, София.
5 Асенов, Ив. 1970. Пос. източник.
6 Асенов, Ив. 1970. Пос. източник.
7 Китанов, Б. 1987. Пос. източник.