Балканска злина.
Barbarea balcana Panč. - чете се "барбареа балкана".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие[1].
Балканската злина е многогодишно тревисто растение с вкореняващи се издънки, покрито с прости власински. Приосновните листа лировдино перести. Връхният им дял е едър, сърцевидно-овален, до 10 cm дълъг. Горните листа са лировидни. Съцветията са сбити, почти щитовидни. Цветовете са жълти. Шушулката е дълга 15-25 mm, спирално извита по дължината си; капачетата ѝ без гръбен ръб. Стълбчето шиловидно, до 8 mm дълго. Цъфти юни-август[2].
Влажни планински поляни[3] и край потоци[4].
Установен е в следните планини: Рила, Пирин, Западни и Средни Родопи, Западна и Средна Стара планина и Западните гранични планини, където расте между 1600 и 2200 метра надморска височина[5].
Карта показваща естественото разпространение на Балканската злина по флористични райони (оцветените в сиво)[6]:
Балкански ендемит - расте единствено в планините на Балканския полуостров[7].
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Закон за биологичното разнообразие.
[2] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. "Наука и изкуство", София.
[3] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Пос. източник.
[4] К. Методиев - собств. наблюдение.
[5] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България. Българска фондация "Биоразнообразие". София.
[6] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Пос. източник.
[7] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Пос. източник.