Грациозна аубриета, Нежна аубриета, Тънка аубриеция.
Aubrieta gracilis Sprun. ex. Boiss. - чете се "аубриета грацилис".
Грациозната аубриета е ЗАЩИТЕНА от Закона за биологичното разнообразие[1].
В Червена книга на Народна Република България - том 1, видът е категоризиран като "рядък вид" (при три категории - рядък, застрашен и изчезнал)[2].
В Червения списък на българските висши растения видът е категоризиран като "уязвим" (Vulnerable)[3].
В Червена книга на Република България - 2010 година, видът е също с категория "уязвим"[4], при възприети в тази книга следните категории на застрашеност: изчезнал, регионално изчезнал, критично застрашен, застрашен и уязвим. В същият източник като заплахи за вида е посочено: "Интензивният туристически поток и отъпкване от туристи са причина за увреждане на местообитанията и популациите. Ерозионните процеси и природните бедствия допринасят за стесняване на видовия ареал". Като необходими мерки за защита се препоръчва: "Съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово; проучване на възможностите за размножаване и отглеждане извън естествените местообитания".
Грациозната аубриета е многогодишно тревисто растение, което образува рехави туфи. Стъблата са изправени, приповдигащи се до полегнали, зиг-заговидно извити, 3-8 (10) cm високи, гъсто облистени, неразклонени или в пазвите на листата с къси стерилни (без цветове) клонки. Листата са 0.5-1.5 cm дълги и 2-8 mm широки с ланцетна или обратно овална форма, с цял ръб или с по едно до две зъбчета по страните (на снимката листът има по едно малко зъбче на двата странични ръба), покрити с къси, прилегнали, звездовидни власинки. Съцветията гроздовидни, рехави, с 3-5 цвята, без прилистници. Чашелистчетата на цветовете са 4, дълги 5-7.5 mm и 1.2-2.5 широки, външните два пъти по-широки от вътрешните и в основата значително разширени с ясна, издута надолу торбичка; всички покрити със звездовидни власинки. Венчелистчетата са дълги 12-18 mm и 3-5 mm широки, интензивно виолетови. Тичинките са 6, 4 по-дълги и 2 къси, с широки лентовидни дръжки; дългите тичинки са дълги 8-12 mm, на върха изведнъж едностранно стеснени и заострени, с около 1 mm дълги прашници; късите 6-9 mm дълги, на върха понякога с късо зъбче и с по-едри, до 1,5 дълги прашници. Плодникът при напълно развитите цветове е дълъг 4-8 mm, гъсто наплъстен със звездовидни власинки, изведнъж стеснен в почти равно или до 1 и 1/2 пъти по-дълго, само в основата с редки звездовидни власинки, стълбче. Плодовете дълги 2-3.5 cm и 2-4 mm широки, 6 до 15 пъти по-дълги отколкото широки, силно сплескани, гъсто покрити с къси, звездовидни, равномерно прилегнали власинки. Цъфти юли-август. Плодоноси август-септември. Опрашва се от насекоми. Размножава се семенно и вегетативно[5][6].
Обитава варовити каменисти и скалисти терени с плитки и ерозирани хумусно-карбонатни почви, от иглолистния до високопланинския пояс; между 1800 и 2400 метра надморска височина. Популациите са пространствено изолирани, силно фрагментирани, често с ниска численост[7].
Пирин (Бъндерица, Казана, вр. Вихрен) и Рила (вр. Двуглав, Царев връх и Мусов връх)[8].
Балкански ендемит - расте в Албания, Македония, Гърция, България[9].
Декоративно растение, което се използва за засаждане в алпиенеуми и др.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Закон за биологичното разнообразие.
[2] Елисавета Д. Божилова & Спасимир Тонков. 1984. В: Червена книга на НР България. Том 1. Растения. Издателство на БАН.
[3] Ana Petrova & Vladimir Vladimirov. 2009. Red List of Bulgarian vascular plants – Phytol. Balcan., 15(1): 63-94.
[4] Валентина Горанова, Минчо Анчев. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
[5] Асенов, Ив. 1970. В: Флора на Народна Република България, том IV, София.
[6] Валентина Горанова, Минчо Анчев. 2015. Пос. източник.
[7] Валентина Горанова, Минчо Анчев. 2015. Пос. източник.
[8] Елисавета Д. Божилова & Спасимир Тонков. 1984. Пос. източник.
[9] Елисавета Д. Божилова & Спасимир Тонков. 1984. Пос. източник.