Грациозна аубриета

Aubrieta gracilis

Снимки на Грациозна аубриета (Aubrieta gracilis)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Грациозна аубриета, Нежна аубриета, Тънка аубриеция.

Латинско име

Aubrieta gracilis Sprun. ex. Boiss. - чете се "аубриета грацилис".

Природозащитен статут и заплахи

Грациозната аубриета е ЗАЩИТЕНА от Закона за биологичното разнообразие^[1].

В Червена книга на Народна Република България - том 1, видът е категоризиран като "рядък вид" (при три категории - рядък, застрашен и изчезнал)^[2].

В Червения списък на българските висши растения видът е категоризиран като "уязвим" (Vulnerable)^[3].

В Червена книга на Република България - 2010 година, видът е също с категория "уязвим"^[4], при възприети в тази книга следните категории на застрашеност: изчезнал, регионално изчезнал, критично застрашен, застрашен и уязвим. В същият източник като заплахи за вида е посочено: "Интензивният туристически поток и отъпкване от туристи са причина за увреждане на местообитанията и популациите. Ерозионните процеси и природните бедствия допринасят за стесняване на видовия ареал". Като необходими мерки за защита се препоръчва: "Съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово; проучване на възможностите за размножаване и отглеждане извън естествените местообитания".

Описание и разпознаване

Грациозната аубриета е многогодишно тревисто растение, което образува рехави туфи. Стъблата са изправени, приповдигащи се до полегнали, зиг-заговидно извити, 3-8 (10) cm високи, гъсто облистени, неразклонени или в пазвите на листата с къси стерилни (без цветове) клонки. Листата са 0.5-1.5 cm дълги и 2-8 mm широки с ланцетна или обратно овална форма, с цял ръб или с по едно до две зъбчета по страните (на снимката листът има по едно малко зъбче на двата странични ръба), покрити с къси, прилегнали, звездовидни власинки. Съцветията гроздовидни, рехави, с 3-5 цвята, без прилистници. Чашелистчетата на цветовете са 4, дълги 5-7.5 mm и 1.2-2.5 широки, външните два пъти по-широки от вътрешните и в основата значително разширени с ясна, издута надолу торбичка; всички покрити със звездовидни власинки. Венчелистчетата са дълги 12-18 mm и 3-5 mm широки, интензивно виолетови. Тичинките са 6, 4 по-дълги и 2 къси, с широки лентовидни дръжки; дългите тичинки са дълги 8-12 mm, на върха изведнъж едностранно стеснени и заострени, с около 1 mm дълги прашници; късите 6-9 mm дълги, на върха понякога с късо зъбче и с по-едри, до 1,5 дълги прашници. Плодникът при напълно развитите цветове е дълъг 4-8 mm, гъсто наплъстен със звездовидни власинки, изведнъж стеснен в почти равно или до 1 и 1/2 пъти по-дълго, само в основата с редки звездовидни власинки, стълбче. Плодовете дълги 2-3.5 cm и 2-4 mm широки, 6 до 15 пъти по-дълги отколкото широки, силно сплескани, гъсто покрити с къси, звездовидни, равномерно прилегнали власинки. Цъфти юли-август. Плодоноси август-септември. Опрашва се от насекоми. Размножава се семенно и вегетативно^[5]^[6].

Местообитание

Обитава варовити каменисти и скалисти терени с плитки и ерозирани хумусно-карбонатни почви, от иглолистния до високопланинския пояс; между 1800 и 2400 метра надморска височина. Популациите са пространствено изолирани, силно фрагментирани, често с ниска численост^[7].