Стенен игловръх

Alyssum murale

Снимки на Стенен игловръх (Alyssum murale)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Българско име

Стенен игловръх.

Латинско име

Alyssum murale Waldst. & Kit. - чете се "алисум мурале". "Murale" на латински означава "стенен", от където е и изведено българското име на вида.

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Стенният игловръх е многогодишно туфесто тревисто растение. Коренището е дебело, дървенисто, силно разклонено. Стъблата са високи от 8 до 60 cm, многобройни, изправени, при основата си без стерилни листни розетки, в долната си част дървенисти, покрити с прилегнали или разперени звездовидни власинки, облистени до съцветието. Приосновните листа събрани в гъста розетка, лопатовидни, целокрайни, опадващи по време на цъфтежа. Стъбловите листа са дълги са от 10 до 20 mm дълги и 3-6 mm широки, обратно овално ланцетни, клиновидно изтънени, на върха си заострени или тъпи, отгоре зелени и както стъблата и розетковите листа покрити с прилегнали или разперени редки власинки, а отдолу са сребърнобели, гъсто покрити със звездовидни власинки, в пазвите със стерилни листни розетки. Съцветията са щитовидни, гъсти, дълги от 5 до 15 cm. Венчелистчетата са дълги от 2 до 3,5 mm, златистожълти, закръглени и изведнъж стеснени в нокът. Шушулчиците са 2,5 до 4,8 mm в диаметър, сплеснати, покрити със звездовидни власинки, кръгли, елиптични, по-рядко обратно яйцевидни, до обратно сърцевидни. Цъфти април-юли^[1].

Местообитание

По сипеи и каменисти поляни, най-често върху варовици и андезити, предимно в предпланините и планините^[2].

Разпространение в България

В цялата страна между 0 и 1000 м надморска височина^[3].

Общо разпространение

Централна и Южна и Източна Европа, Северна Африка, Кавказ и Югозападна Азия^[4].

Значение

Стенният игловръх се използва като декоративно растение.

Растението натрупва избирателно в надземните си части никел, магнезий и други метали, поради което се разглежда като вид, който може да се използва за почистване на терени замърсени с метали, а също и за добив на метали по екстензивен начин. С тази цел е пренесен в САЩ (щата Орегон), но опитите за добив на никел чрез растението са оценени като икономически неизгодни. Междувременно, по време на опитите, растението е излязло от контрол и се е разпространило в естествени местообитания, поради което понастоящем там се смята за нежелан инвазивен вид^[5].