БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Лъжичина

Alliaria petiolata

Снимки на Лъжичина (Alliaria petiolata)

Alliaria petiolata Alliaria petiolata Alliaria petiolata Alliaria petiolata Alliaria petiolata

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Лъжичина, Чеснова трева (превод от научното име).

За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: Кремуш; Сладка зелка; Чешник.[1]


Латинско име

Alliaria petiolata (Bieb.) Cavara & Grande. - чете се "алиа́риа петиола́та".[2]


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Обикновен вид.


Описание и разпознаване

Лъжичината е едно- или двугодишно тревисто растение, високо обикновено между 20 и 100 cm. Стъблото обикновено неразклонено или в горната част слабо разклонено. При стриване всички части на растението миришат на чесън. Листата тънки, най-често голи, само дръжките разсеяно влакнести, по-рядко долнта повърхност на листата и особено жилките с редки дълги власинки. Приосновните и най-долните стъблови листа са с бъбрековидна или закръглено бъбрековидна форма, с дълги до 12 cm дръжки. Стъблените листа са с по-къси дръжки, с триъгълно-яйцевидна форма на листните петури, често към върха заострени, в основата най-често сърцевидни; средните стълбови листа са дълги между 5 и 17 cm. Съцветията в началото гъсти щитовидни, по-късно при плодовете гроздовидно удължени. Чашелистчетата 2,4-4 mm дълги, тясно яйцевидни, бледозелени. Венчелистчетата бели, продълговато обратно яйцевидни, към основата стеснени в къс нокът. Шушулките 3-6 mm дълги, четириръбести, слабо броеницоподобно прищъпнати. Семената едноредни, във всяко гнездо по 5-10. Цъфти април - юни. Автономно самоопрашващи се растения; рядко се посещават от насекоми.[3]


Местообитание

Расте по окрайнини на сенчести горски поляни, край горски пътеки, долове и влажни каменисти склонове, сенчести храсталаци, предимно в планините на глинесто-песъклива почва, но също и в равнините, в полето, край огради, живи плетове и изоставени градини.[4]


Разпространение в България

Установен е в цялата страна от 0 до 1500 метра надморска височина.[5]


Общо разпространение

Европа (на север до 68°), Средиземноморие, Югозападна Азия, Кавказ, Централна Азия, Севена Африка. Пренесено в Северна Америка.[6]


Значение

Семената на Лъжичината съдържат 27-28 % тлъсто изсъхващо масло, годно за технически цели и 0,51-0,96% алилово етерично масло. Листата и корените съдържат гликозида синигрин, от който се образува алилово масло с миризма на чесън. Растението се използва за подправка вместо чесън. В народната медицина листата и семената се употребяват като диуретично, антихелминтно (против чревни паразити) и откашлящо средство.[7]



Вижте също

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета


Източници на информация

[1] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.

[2] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

[3] Асенов, Ив. 1970. В: Флора на Народна Република България, том IV, София.

[4] Асенов, Ив. 1970. Пос. източник.

[5] Асенов, Ив. 1970. Пос. източник.

[6] Асенов, Ив. 1970. Пос. източник.

[7] Асенов, Ив. 1970. Пос. източник.


Alliaria petiolata in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2015 - 2021 BGflora.net