Медуница, Лечебна медуница, Меча пита.
Pulmonaria officinalis L. - чете се "пулмонариа официналис".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие[1].
Многогодишно тревисто растение високо до 25 cm. Цветовете отначало с розовочервени или виолетови венчета, които по-късно стават сини или синьовиолетови. Листата са със сърцевидна форма в основата и с бели петна. Цъфти през месеците март - май[2].
Сенчести и влажни места в гори и храсталаци[3].
Установен е в цялата страна от 200 до 1800 m. надморска височина[4].
Европа.
Медуницата е лечебно растение[5].
Лист от медуница - Folium Pulmonariae[6].
Билката се събира лятото (май-август), след като растението е прецъфтяло и приосновните листа са добре развити[7].
Берат се само приосновните листа. Откъсват се с ръка или се отрязват с нож, заедно с част (до 3 cm) от листната дръжка. При бране трябва да се оставят поне 1/3 от растенията необрани за да се осигури възстановяване на находището[8].
Събраната билка се почиства и веднага се подлага на сушене. Листата се разстилат на тънък 1-2 cm слой върху рамки или други постелки в сухи и проветрили помещения или под навеси. До пълното изсушаване листата не трябва да се обръщат и разбъркват. Те са изсушени, когато при разтриване между пръстите се ронят и средната жилка при огъване се чупи[9].
Билката има противовъзпалително, омекчаващо, отхрачващо и диуретично действие. Използва се при възпалителни заболявания на дихателните пътища (ларингит, остър и хроничен бронхит, бронхиална астма, кашлица) и др. Прилага се под формата на запарка (2 супени лъжици от дрогата се заливат с 400 ml вряща вода), която се приема след подслаждане по 1 винена чаша 3-4 пъти дневно[10]. Тази рецепта е примерна, при лечение следвайте предписанията на лекуващия ви лекар.
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Закон за биологичното разнообразие.
[2] Асенов, Ив. и кол. 1998. Билкосъбиране. Билер.
[3] Асенов, Ив. и кол. 1998. Билкосъбиране. Билер.
[4] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[5] Асенов, Ив. и кол. 1998. Билкосъбиране. Билер.
[6] Асенов, Ив. и кол. 1998. Билкосъбиране. Билер.
[7] Асенов, Ив. и кол. 1998. Билкосъбиране. Билер.
[8] Асенов, Ив. и кол. 1998. Билкосъбиране. Билер.
[9] Асенов, Ив. и кол. 1998. Билкосъбиране. Билер.
[10] Асенов, Ив. и кол. 1998. Билкосъбиране. Билер.