Гол меденик, Алпийски меденик.
Cerinthe glabra Mill. - чете се "церинте глабра". Среща се и като Cerinthe alpina.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Многогодишно синкавозелено голо растение. Стъблата са изправени, при основата си с безстъблени листни розетки. Листата в розетките едри, 10-30 cm дълги, обратно лопатовидни, тъпи, постепенно стеснени в дръжки. Стъблените листа са продълговати, 4-10 cm дълги и до 4 cm широки, най-горните сърцевидно-яйцевидни, обхващащи стъблото. Чашката на цветовете почти до основата си разсечена на 5 нееднакви дяла. Венчето тръбесто, 9-16 mm дълго, само в горния си край е разсечено на 5 къси, овални, завити назад жълти или виолетови зъбци, тръбицата му е бледожълта. Стълбчето е нишковидно, стърчащо над венчето. Цъфти юли – август[1].
Каменисти места и скални поляни[2].
Планините Витоша, Рила, Пирин[3] и Централна Стара планина[4].
Расте от 1500 до 2500 метра надморска височина[5].
В планините Юра, Алпи, Апенини, Карпати, Балкански полуостров, Кавказ[6].
Лечебно растение; листата му се употребяват като зеленчук[7].
Растенията подредени по окраската на цвета
Високопланинските растения в България
[1] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. "Наука и изкуство". София.
[2] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Пос. източник.
[3] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Пос. източник.
[4] Stoyan Stoyanov & Yulian Marinov. 2016. Reports 145–151. In: New floristic records in the Balkans: 31. Phytologia Balcanica 22 (3): 429 – 467, Sofia.
[5] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[6] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Пос. източник.
[7] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Пос. източник.