БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Планинска елша

Alnus viridis

Снимки на Планинска елша (Alnus viridis)

Alnus viridis Alnus viridis Alnus viridis Alnus viridis Alnus viridis Alnus viridis Alnus viridis

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Планинска елша, Зелена елша.


Латинско име

Alnus viridis (Chaix.) D.C. - чете се "алнус виридис".


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.


Описание и разпознаване

Планинската елша е храст, до 2,5 м висок, по-рядко ниско дръвче, до 4 м високо. Кората гладка, на младите клонки маслиненозелена до червенокафява, влакнеста, на старите пепеляво- или кафявосива, гола. Пъпките приседнали, заострени, слабо лепкави. Листата яйцевидни, 3,5-6 (9) см дълги и 2,5—4,5 см широки, остри или късо заострени, в основата закръглени или слабо сърце видни, остро двойно осилесто назъбени, отначало лепкави, голи или само отдолу в ъглите на жилките със снопчета власинки, отгоре тъмно-, отдолу по-светлозелени, с 5-6 (10) двойки странични жилки. Дръжките на листата 8-15 мм дълги, голи. Мъжките реси по 3-5, на върховете на клонките, до 6 см дълги, приседнали или на къси дръжки, с отначало зелени, по-късно виолетовокафяви покривни люспи. Околоцветникът 4 — 5-разделен. Женските съцветия се развиват напролет едновременно с листата. Съплодията шишарковидни, в групи по 3—5 на общи дръжки, 10-15 мм дълги, отначало зелени и много лепкави, по-късно кафяви. Орехчето елиптично, до 1,5 мм дълго, от двете страни с доста широко ципесто крилце. Цъфти май - юли[1].


Местообитание

Среща се в единични екземпляри и на малки групи главно в пояса на иглолистните гори и над горната граница на гората[2]. Зелената елша изисква влажна почва и заема сипеи и плитки каменисти склонове. Предпочита влажни и открити площи, включително лавинни трасета, по края на влажни ливади, брегове на потоци и други нарушени територии[3].


Разпространение в България

В планините Западна и Средна Стара планина, Витоша, Рила; между 1300 и 2100 метра надморска височина[4].


Общо разпространение

В полярните области и планините на Северното полукълбо[5].


Бележки

Планинската елша чрез корените си влиза в симбиоза с гъби, чрез които фиксира атмосферен азот при производството на хранителни вещества[6].


Значение

В началото на лятото листата ѝ се ядат от домашните животни. Има значение за укрепване на стръмните планински склонове[7].



Вижте също

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета


Източници на информация

[1] Китанов, Б. 1966. В: Флора на Народна Република България, том III, издателство на БАН, София.

[2] Б. Китанов. 1966. Пос. източник.

[3] Mauri, A., Caudullo, G., 2016. Alnus viridis in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e01f0e4+.

[4] Б. Китанов. 1966. Пос. източник.

[5] Mauri, A., Caudullo, G., 2016. Пос. източник.

[6] Mauri, A., Caudullo, G., 2016. Пос. източник.

[7] Б. Китанов. 1966. Пос. източник.


Alnus viridis in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2020 BGflora.net