Планинска елша

Alnus viridis

Снимки на Планинска елша (Alnus viridis)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Планинска елша, Зелена елша.

Латинско име

Alnus viridis (Chaix.) D.C. - чете се "а́лнус ви́ридис"^[1]. Видовото име víridis означава "зелен"^[2].

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Планинската елша е храст, до 2,5 м висок, по-рядко ниско дръвче, до 4 м високо. Кората гладка, на младите клонки маслиненозелена до червенокафява, влакнеста, на старите пепеляво- или кафявосива, гола. Пъпките приседнали, заострени, слабо лепкави. Листата яйцевидни, 3,5-6 (9) см дълги и 2,5—4,5 см широки, остри или късо заострени, в основата закръглени или слабо сърце видни, остро двойно осилесто назъбени, отначало лепкави, голи или само отдолу в ъглите на жилките със снопчета власинки, отгоре тъмно-, отдолу по-светлозелени, с 5-6 (10) двойки странични жилки. Дръжките на листата 8-15 мм дълги, голи. Мъжките реси по 3-5, на върховете на клонките, до 6 см дълги, приседнали или на къси дръжки, с отначало зелени, по-късно виолетовокафяви покривни люспи. Околоцветникът 4 — 5-разделен. Женските съцветия се развиват напролет едновременно с листата. Съплодията шишарковидни, в групи по 3—5 на общи дръжки, 10-15 мм дълги, отначало зелени и много лепкави, по-късно кафяви. Орехчето елиптично, до 1,5 мм дълго, от двете страни с доста широко ципесто крилце. Цъфти май - юли^[3].

Местообитание

Среща се в единични екземпляри и на малки групи главно в пояса на иглолистните гори и над горната граница на гората^[4]. Зелената елша изисква влажна почва и заема сипеи и плитки каменисти склонове. Предпочита влажни и открити площи, включително лавинни трасета, по края на влажни ливади, брегове на потоци и други нарушени територии^[5].

Разпространение в България

В планините Западна и Средна Стара планина, Витоша, Рила; между 1300 и 2100 метра надморска височина^[6].

Общо разпространение

В полярните области и планините на Северното полукълбо^[7].

Бележки

Планинската елша чрез корените си влиза в симбиоза с гъби, чрез които фиксира атмосферен азот при производството на хранителни вещества^[8].

Значение

В началото на лятото листата ѝ се ядат от домашните животни. Има значение за укрепване на стръмните планински склонове^[9].

Вижте също

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Източници на информация

[1] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

[2] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.

[3] Китанов, Б. 1966. В: Флора на Народна Република България, том III, издателство на БАН, София.

[4] Б. Китанов. 1966. Пос. източник.

[5] Mauri, A., Caudullo, G., 2016. Alnus viridis in Europe: distribution, habitat, usage and threats. In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e01f0e4+.

[6] Б. Китанов. 1966. Пос. източник.

[7] Mauri, A., Caudullo, G., 2016. Пос. източник.

[8] Mauri, A., Caudullo, G., 2016. Пос. източник.

[9] Б. Китанов. 1966. Пос. източник.

Alnus viridis in English