Махония, Джелолистна махония.
Mahonia aquifolium (Pursh) Nutt. - чете се "махо́ниа аквифо́лиум"1. Видовото име aquifolium означава "джелолистен"2 - т. е. с листа подобни на растението Джел - Ilex aquifolium3.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Махонията е вечнозелен храст.
Стъблото до 2 м високо, умерено разклонено.
Листата вечнозелени, просто перести, с 5-9 почти приседнали листчета; листчетата яйцевидни до продълговато яйцевидни, със заострен връх и заоблена или клиновидна основа, твърди, кожести, тъмнозелени, почервеняващи през есента, блестящи, по-рядко матови, едровълнисто бодливо назъбени.
Цветовете събрани по 3 до 5 в кичур в полуизправени гроздовидни съцветия.
Околоцветните листчета 12, жълти. Тичинките 6, тичинковите дръжки с по две нектарни жлези, чувствителни при допир. Близалцето щитовидно, почти приседнало, запазващо се при плода.
Ягодата кълбовидна, синьочерна с налеп.
Семената 2-5, блестящи, червенокафяви4.
Цъфти март-май.
В градини и паркове5.
Карта показваща разпространението на Махонията в дивата природа по флористични райони (оцветените в зелено)6:
Карта на общото разпространение на Махонията (в зелено - естественото разпространение, в лилаво - въведен от човека)7:
Медоносно и декоративно растение8.
Среща се и под името (синонима) Berberis aquifolium Pursh.
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
1 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.
2 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 К. Методиев.
4 Маркова, М. 1970. В: Флора на Народна Република България. Том IV. Издателство на БАН, София.
5 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 19.07.2024] - CC-BY-NC-4.0.
6 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 19.07.2024] - CC-BY-NC-4.0.
7 Berberis aquifolium Pursh | Plants of the World Online | Kew Science.
8 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.