Глухарче, Радика, Капикос.
Taraxacum officinale L. - чете се "тараксакум официнале".
Съществува погрешно мнение, че Руколата (с латинско име Eruca sativa) е Глухарче. Всъщност Руколата НЕ е Глухарче - тя е съвсем различно едногодишно хранително растение, което дори не е в едно семейство с Глухарчето. Глухарчето е от семейство Сложноцветни, а Руколата от семейство Кръстоцветни.
Глухарчето НЕ е защитен вид от Закона за биологичното разнообразие. Широко разпространено растение.
Глухарчето е многогодишно тревисто растение. При повреждане на растението от наранените места изтича млечнобял сок. Коренът прав, обикновен неразклонен, дълъг 20-60 cm. Листата са разположени при основата на стъблото; събрани в розетка; голи или слабо влакнести; назъбени, дълбоко вълновидно нарязани, пересто разсечени или разделени. Цветовете са само езичести и са събрани в съцветие кошничка. Обвивката на кошничката е от линейно-ланцетни листчета, като външните са завити надолу. Плодовете са продълговати, дълги 3-4 mm, в горната си част имат коронка от зъбци и носче с хвърчилка от бели власинки. Цъфти от март до ноември.
Тревисти места - ливади, поляни, паркове; край пътища; пустеещи места и др.
Расте в цялата страна, достига до 2500 m надморска височина.
Космополит - разпространен е в целия свят.
Лечебно и хранително растение. Често се явява плевел в затревени площи в паркове и градини.
Най-често за билка се използва корен от Глухарче - Radix Taraxaci.
През втората половина на лятото и началото на есента, когато листата започват да увяхват и отмират. В южните части на страната изваждането на корените може да се извърши и през късна есен и зимата. Корените могат да се събират и пролетта преди започване развитието на растенията, но за предпочитане е есенното им изваждане[1].
Корените се изкопават поединично с копачка или се събират след изораване на ниви, ливади и люцерни. Да се внимава корените да не се наранят, защото при сушене почерняват. Извадените корени се изтръскват от пръстта, след което с остър нож се изрязват надземните части заедно с кореновата шийка, края на корена и страничните тънки коренчета[2].
Събраните корени се сушат на пластове на проветриво и сухо място, като в зависимост от условията се разбъркват и преобръщат 1-2 пъти. Корените са изсушени, когато при огъване в най-дебелият си край се чупят[3].
Билката съдържа тараксацин, танини, слузести вещества, инулин[4].
Билката от Глухарче действа жлъчогонно, холеретично, диуретично, лаксативно и антиревматично. Използва се за стимулиране секрецията и тонуса на храносмилателната система, при чернодробни и жлъчни заболявания, при депресия, за засилване на апетита и като диуретично средство[5].
Прилага се под формата на извлек: 2 чаени лъжички надробени корени се заливат в 250 ml студена вода и престояват 8 часа, изпива се на глътки за един ден[6]. Друго приложение е чрез запарка: 2 чаени лъжички нарязани корени киснат 30 минути в 250 ml вряла вода; прецедената течност се изпива вечер преди сън[7]. Тези рецепти са примерни, при лечение следвайте предписанията на лекуващия ви лекар.
Като билки, със същото действие както и корените, се събират и стрък с корен от Глухарче - Herba cum radicibus Taraxaci, стрък от Глухарче - Herba Taraxaci и лист от Глухарче - Folium Taraxaci. Свежите млади листа на глухарчето се използват за храна под формата на салата.
[1] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
[2] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
[3] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
[4] Митрев, Н. 1999. Здраве без инжекции. Пловдив.
[5] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
[6] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
[7] Митрев, Н. 1999. Здраве без инжекции. Пловдив.