Скален спореж

Senecio rupestris

Снимки на Скален спореж (Senecio rupestris)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Скален спореж.

Латинско име

Senecio rupestris Waldst. & Kit. - чете се "сене́цио рупе́стрис"^[1]. Rupestris на латински означава "скален, скалист"^[2].

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Скалният спореж двугодишно до многогодишно (рядко едногодишно) тревисто растение. От почти голо до слабо паяжиновидно влакнесто. Стъблата единични или няколко, 5-30 (60) см високи, изправени или в основата лежащи, разклонени; разклоненията повече или по-малко разперени встрани. Листата 1,5-10 см дълги, 0,5-4 см широки, обратнояйцевидни до елиптично продълговати, отгоре голи, отдолу обикновено паяжиновидно влакнести; долните най-често дълбоко перестонаделени с доста отдалечени дялове, стесняващи се в крилата дръжка, дълга до 4 см; горните повече или по-малко перестонаделени, стъблообхващащи, с ушички в основата; понякога всички листа само дълбоко назъбени. Кошничките в цъфтеж 15-25 мм в диаметър, няколко до много, събрани в рехаво, неправилно щитовидно съцветие. Обвивката 7-8 мм дълга, 5-8 мм широка, широко цилиндрична. Присъцветните листчета 5-13, 2-2,5 мм дълги, 0,2-0,5 мм широки, ланцетни, покриващи обвивката до около 1/3 от дължината ѝ, голи или разредено паяжиновидно влакнести, на върха обикновено черно обагрени и с кичур от власинки. Обвивните листчета около 20-24, 7-8 мм дълги, около 1 мм широки, ланцетни до тяснотриъгълни, голи, обикновено черно обагрени на върха си и с кичур от власинки. Езичестите цветове 10-14, 10-12 мм дълги, 2-3 мм широки, ярко жълти. Плодосемките 2-3 мм дълги, цилиндрични, кафяви, обикновено влакнести между ребрата. Хвърчилката 5-6 мм, бяла. Цъфти май-август^[3].

Местообитание

По влажни до сухи тревисти и каменисти места, сипеи и чакълести места^[4].

Разпространение в България

В планините Предбалкан, Западна и Средна Стара планина, Витошки район, Западни гранични планини (Осоговска планина), Беласица, Славянка, Пирин, Рила, Западна Средна гора, Западни и Средни Родопи, от (500) 1400 докъм 2200 (2500) м надм. височина^[5].