Панчичев спореж.
Senecio pancicii Deg. - чете се "сенецио панчичи".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Панчичевият спореж е многогодишно тревисто растение, достигащо височина от 20 да 60 cm. Стъблото голо, често червеникаво. Долните листа с дълга дръжка, овални или продълговати, едро назъбени; стъблените листа са лировидно нарязани до пересто изрязани, най-горните приседнали (без дръжки). Цветните кошничи са 3-4 cm широки, събрани в редки щитовидни съцветия. Обвивните листчета са линейни, кафявочервени. Цветовете са оранжеви, преди разцъфтяването червени. Цъфти юни-септември[1].
Расте по влажните ливади и торфища, край поточета във високопланинския и отчасти в планинския пояс[2].
В планините Западна и Средна Стара планина, Витоша, Рила, Западни гранични планини, Средни и Източни Родопи, Пирин и Осогово; между 1800 и 2600 метра надморска височина[3].
Страните на Балканския полуостров - балкански ендемит[4].
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. "Наука и изкуство". София.
[2] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Пос. източник.
[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[4] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Пос. източник.