Горски спореж, Дъбравен спореж.
Senecio nemorensis L. - чете се "сене́цио неморе́нзис"1. Nemorensis означава "горски", откъдето е изведено и българското име2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Горският спореж е многогодишно тревисто растение. Стъблата изправени, високи от 40 до 200 cm, на върха обикновено разклонени, облистени до съцветието. Листата са с ланцетна до яйцевидна форма, до 20 cm дълги и до 7 cm широки, заострени. Горните листа са без дръжка, повече или по-малко обхващащи стъблото с основата си. Цветните кошнички са с диаметър от 1,8 до 2,5 cm и са събрани на върха на стъблото в щитовидно съцветие. Езичестите цветове са жълти, обикновено 5 на брой. Цъфти юли - септември3, 4.
Гори и горски поляни и каменисти места в хвойновите храсталаци в планинския и високопланинския пояс5.
В планините: Стара планина (западни и средни), Осогово, Витоша, Пирин, Рила, Средна гора и Родопи (средни) и в Знеполския флористичен район; от 1800 до 2800 метра надморска височина6.
Европа, Сибир, Далечния Изток, Средна Азия, Монголия, Североизточен Китай7.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. "Наука и изкуство". София.
4 Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
5 Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Пос. източник.
6 Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.
7 Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Пос. източник.