Слънчогледов спореж

Senecio doronicum

Снимки на Слънчогледов спореж (Senecio doronicum)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Слънчогледов спореж, Гладък спореж.

Латинско име

Senecio doronicum (L.) L. - чете се "сене́цио доро́никум"^[1]. Видовото име doronicum произхожда от родовото име на растенията от род Див слънчоглед^[2], поради приликата му с тях.

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Слънчогледовят спореж е многогодишно тревисто растение. Коренището късо, разклонено. Стъблата 10-40 см високи, изправени, неразклонени, голи или покрити с разпръснати жлезисти и прости власинки, понякога само под кошничките гъсто-паяжиновидновлакнести. Листата повече или по-малко кожести, сивозелени в свежо състояние, от двете страни голи или с редки до умерено гъсти къси жлезисти и редки паяжиновидни власинки, по ръба и средната жилка отдолу с къси жлезисти власинки; приосновните листа 2-12 см дълги, 0,3-3 см широки, елиптични, дребноназъбени до почти целокрайни, рядко с по-едри зъбци, обикновено изсъхващи преди цъфтежа, на върха заострени, в основата клиновидно стеснени и преминаващи в дръжка, почти равна по дължина на петурата; долните стъблови листа елиптични до елиптичноланцетни, с по-къси от приосновните листа дръжки; горните обикновено по-малобройни, линейноланцетни, приседнали. Кошничките по 1 (2-3) на брой върху стъблата, 30-50 мм широки. Обвивката 12-15 мм дълга, 12-15 мм широка, паничковидна. Присъцветните листчета 5-7, 5-10 мм дълги, 0,7-1 мм широки, дълги почти колкото обвивката или малко по-къси от нея, с разредени паяжиновидни и жлезисти власинки. Обвивните листчета 18-22, 6-10 мм дълги, 2-3 мм широки, линейноланцетни, на върха повече или по-малко дългоизточени, с тъмнокафяво или черно петно. Езичестите цветове 12-15 (20). 20-26 мм дълги, 3-4 мм широки, жълти. Плодосемките около 4,5 мм дълги, цилиндрични, голи. Хвърчилката 5-8,5 мм дълга, бяла. Цъфти юли-август^[3].

Местообитание

По тревисти и скалисти места, из клекови и хвойнови храсталаци във високопланинския пояс^[4].

Разпространение в България

В планините Средна Стара планина, Витоша, Рила, Пирин, от 1700 докъм 2800 м надм. височина^[5].

Общо разпространение

Централна и Южна Европа^[6].

Таксономични бележки

В България се среща подвидът Senecio doronicum subs. transylvanicus (Boiss.) Nyman^[7]. В по-старите български източници видът се среща под латинското име Senecio glaberrimus (Rochel) Simonkai, с българско име Гладък спореж.