Бяла чобанка

Petasites albus

Снимки на Бяла чобанка (Petasites albus)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Бяла чобанка.

Латинско име

Petasites albus (L.) Gaertn - чете се "петази́тес а́лбус"¹. Видовото име albus означава "бял"². От тук е изведено и българското видово име.

Природозащитен статут и опазване

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Бялата чобанка е многогодишно тревисто растение. Отличителните особености на вида са: Листните дръжки плътни, отгоре закръглени. Листата бъбрековидно-сърцевидни. Обвивните листчета жлезистовлакнести. Долните кошнички по няколко на обща дръжка прикрепена към стъблото. Коренището незадебелено³. Следва подробно описание:

Коренището дълго, масивно, месесто, в горните възли незадебелено, клубенесто.

Листата, развиващи се след прецъфтяването, на дълги, плътни, отгоре закръглени дръжки, кръгли, в основата сърцевидни, равномерно и правилно ъгловато наделени, 5-30 (50) см в диаметър, по ръба неравномерно-плитконазъбени, зъбците остри, обикновено по-светли по багра, на 3-7 (10) мм един от друг; младите листа от двете страни влакнести, развитите отгоре почти голи, зелени, отдолу гъстопаяжинесто- до вълнестовлакнести, бели със зеленикави ясни жилки.

Цветоносните стъбла с 5-26 люсповидни листа, някои от тях със зачатъчна петура, всички продълговатояйцевидни, в основата зеленикави, обикновено неясно разширени без оформено влагалище, 2-3 (4) см дълги и 5-8 (12) мм широки, голи, отдолу по ръба (някои и по жилките) бяло- паяжинесто до вълнестовлакнести.

Мъжките кошнички 5-40, дълги 5-10 (15) мм и широки 5-8 мм, многоцветии; женските 13-45, дълги 6-10 (12) мм и широки 5-8 мм, многоцветии, поединично и на групи на дръжки образуващи рехави до сбити метличести сложни съцветия дълги 15-30 см.

Обвивните листчета елиптичноланцетни, островърхи, цели, бледозелени, на гърба и в основата просто-вълнестовлакнести, нагоре особено по жилките гъсто- до разсеяно-жлезистовлакнести, главичките на жлезистите власинки до 2 пъти по-широки от дръжките.

Цветовете тръбести, жълтеникавобели. Стълбчетата на мъжките цветове слабо удебелени, 1,5—2,8 мм дълги, почти до основата разделени.

Плодосемките цилиндрични, голи, на върха и в основата отсечени, 2—3 мм дълги. Хвърчилката от няколко реда прости, бели, съвършено фино напилени 6—10 мм дълги власинки.

Цъфти април-юни⁴.

Местообитание

Из влажни крайречни и крайпоточни места и влажни планински ливади, в планините (рядко пренесено надолу по течението до низините)⁵.

Разпространение в България

Установен е в следните флористични райони: Стара планина, Витошки район, Западни гранични планини, Беласица, Славянка, Пирин, Рила, Родопи, Средна гора, между (800) 1000 и 1800 (2100) м надм. височина⁶.