Морски отантус, Крайморски отантус, Морски равнец, Пясъчник.
Otanthus maritimus (L.) Hoffm. & Link - чете се "отантус маритимус". Среща се и като Anthemis maritima.
Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие[1].
В Червения списък на българските висши растения видът е категоризиран като "КРИТИЧНО ЗАСТРАШЕН" (Critically Endangered)[2].
В Червена книга на Република България - 2015 година, видът е също с категория "критично застрашен". Отрицателно действащи фактори посочени там са "Ограниченото разпространение и малочислените популации. Силното туристическо натоварване на крайбрежието, водещо до пряко унищожаване на находищата и невъзможност за възобновяване." Също така, там е посочено, че: "Числеността и заеманата площ на най-голямата субпопулация при устието на р. Велека след 1997 г. са намалели с над 60%"[3].
При нашите наблюдения, през август 2011 г., на плажа Силистар установихме една единствена туфа, която именно е снимана тук, а на плажа в защитена местност "Устието на река Велека", бяха преброени около 55 туфи[4].
С ограничено разпространение и/или защитен е отантусът и в Ирландия, Малта и Испания.
Многогодишно тревисто растение или полухраст с къси коренища. Цялото растение гъсто напластено бяловлакнесто. Стъблата високи 15–40 cm, изправени, гъсто облистени. Листата цели, продълговатоланцетни, дълги 1,5–2,5 cm. Съцветията връхни, щитовидни. Кошничките 1–1,5 cm, кълбести, цветовете жълти. Цъфти юли–септември, плодоноси септември-ноември (при нашите наблюдения растенията имаха плодове още на 18 август[5]). Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена, рядко и вегетативно[6].
Крайморски пясъци, по-често на места с просмукване на подпочвени води[7].
Черноморско крайбрежие (предимно на юг от Бургас; еднократно през 1963 г. установяван и при устието на р. Камчия). Съвременни данни има от заливите Силистар, Липите, пясъчната коса на р. Велека, Аркутино и при Атанасовското езеро. Субпопулациите са с площ от няколко до няколко стотици m², с по 10 до 300 индивида[8]. В миналото е установяван и на плажа "Харманите" при Созопол[9], но сега там не расте[10].
Крайбрежията на Средиземно и Черно море, част от Атлантическото крайбрежие на Европа[11].
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Закон за биологичното разнообразие.
[2] Ana Petrova & Vladimir Vladimirov. 2009. Red List of Bulgarian vascular plants – Phytol. Balcan., 15(1): 63-94.
[3] Антоанета Петрова. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
[4] К. Методиев - лично наблюдение от 2011 г.
[5] К. Методиев - лично наблюдение от 2011 г.
[6] Антоанета Петрова. 2015. Пос. източник.
[7] К. Методиев, лични наблюдения.
[8] Маркова, М. 1966. В: Флора на НР България, том IІІ, София.
[9] Божилова, Д. & Сп. Тонков, 1984. В: Черевена книга на Народна Република България. Том 1.
[10] Пишештият това - К. Методиев, е обследвал плащ "Харманите" всяка година от 2006 до 2019 г. без да установи този вид там.
[11] Антоанета Петрова. 2015. Пос. източник.